Турбуленциите в света водят и до буря в предвижданията – къде основателни, къде не толкова – за това какво ще се случи в икономиките, доколко ще се повишат цените, как ще нарасне броят на фалитите. Както винаги, тези предвиждания са основани колкото на данни, толкова и на опасения.
Какво показват данните
Да сме по-обосновани обаче, ето малко данни за ситуацията в България по отношение на фалитите, въз основа на които да имаме по-трезва преценка и възможност за по-добри управленски решения. След период на нарастване на фалитите между 2020 и 2022 г., когато макроикономическата среда беше изключително неблагоприятна, през последните три години наблюдаваме последователна тенденция на спад. Само през 2025 г. броят на случаите на несъстоятелност у нас намаля с 6,2%, което потвърждава някаква форма на стабилизация.
Подкрепа за тази тенденция оказва и по-широкият икономически контекст. От края на 2019 г. насам българската икономика нарасна с около 20%, което позиционира страната сред по-бързо развиващите се икономики в региона и в ЕС. Това ни дава основание да сме горди, че фирмите в България все по-успешно функционират дори в условията на продължителна институционална нестабилност.
Има обаче и един втори пласт на тази картина, който трябва да бъде разкрит. Формално отчетеното съотношение между действащите дружества и несъстоятелностите остава под 1 промил, което поставя България сред по-стабилните пазари в региона на Централна и Източна Европа. В същото време в Кофас категорично отчитаме, че реалният коефициент е по-висок – в диапазона 2–3 промила – поради утвърдената практика проблемни дружества да се прехвърлят на физически лица без активи. Сигналът е ясен – по-задълбочен анализ и едно наум.
От секторна гледна точка картината в България също е ясно диференцирана. Фармацевтичната и козметичната индустрии остават сред най-стабилните, подкрепени от висока добавена стойност и устойчиво вътрешно търсене. Строителството, недвижимите имоти, личните услуги и неспециализираната търговия концентрират най-голям дял от всички фалити, което ясно показва уязвимостта на сектори с ниски маржове и висока зависимост от потребителското търсене.
Не сме сами
През 2025 г. на пръв поглед показателите за корпоративната несъстоятелност в Централна и Източна Европа изглеждат стабилни. Данните на Кофас показват минимално увеличение от едва 0,26% спрямо предходната година. Зад тази привидна стабилност обаче стои силно фрагментирана реалност, в която разликите между отделните държави и сектори се задълбочават, а националните макроикономически фактори имат все по-решаваща роля.
Полша например регистрира най-осезаемо увеличение на броя на фалитите – близо 18%, но този ръст до голяма степен се обяснява с по-широкото използване на процедури за преструктуриране и по-ранно идентифициране на финансови затруднения, а не с рязко влошаване на икономическата среда. Румъния, Сърбия, Словения и Чехия също отчетоха ръст, под влияние на фискално затягане, по-слабо външно търсене и влошено платежно поведение. В същото време редица държави, сред които Хърватия, Словакия и балтийските страни, регистрираха спад на несъстоятелностите, което е знак за изчерпване на ефектите от енергийната криза и отмяната на временните мерки от пандемичния период.
Как изглежда бъдещето
Поглеждайки напред, очакванията за 2026 г. са по-скоро предпазливи. В Кофас прогнозираме ново увеличение на риска от несъстоятелност в Централна и Източна Европа, стимулирано от вероятен нов енергиен шок, по-високи производствени разходи и външна несигурност. Като нетен вносител на енергийни суровини регионът остава все така уязвим.
Въпреки някои напрежения, едва ли ще станем свидетели – или жертви – на масови фалити. Или поне това показват данните.
