Отразявам новини в сферата на технологиите и политиката. Вярвам, че зад всеки успех стои една вдъхновяваща човешка история, която си струва да бъде разказана.
Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за защита на потребителите, с които държавата се опитва да ограничи “икономически необоснованото“ повишаване на цените. Управляващите представят текстовете като защита срещу спекулата и инструмент за повече прозрачност около поскъпването на храните и услугите. Част от бизнеса обаче вижда риск от обратен ефект — повече административна тежест, по-слаба ценова конкуренция и допълнителен натиск върху крайните цени.
Промените бяха подкрепени на първо четене от 121 депутати от “Прогресивна България” и 15 депутати от ДПС. Против гласуваха представители на ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната“, “Демократична България“ и “Възраждане“. Част от народните представители се въздържаха.
Законопроектът прехвърля текстове от Закона за въвеждане на еврото в Закона за защита на потребителите и удължава действието им с още една година – до август 2027 г. Текстовете забраняват увеличаването на цени, когато то не е “икономически обосновано“, като за допустими причини се посочват по-високи производствени разходи, логистика, труд, енергия и суровини. Наред с това големите търговци с оборот над 5.1 млн. евро ще трябва ежедневно да публикуват ценова информация в машинно четим формат.
Понятие като “Справедливата цена“ не съществува
Една от най-дискутираните идеи в закона е понятието “справедлива цена“ – концепция, която държавата планира да определя чрез методика на Министерството на икономиката. Според Иван Александров, основател и изпълнителен директор на eBag, подобна дефиниция трудно може да работи в реална пазарна среда.
“Справедливата цена е различна за всеки бизнес, защото всеки има различна разходна структура, ефективност и мащаб“, казва той пред Forbes България. По думите му именно пазарът е механизмът, който естествено наказва неефективните компании. “Ако си неефективен и продаваш прекалено скъпо, клиентите просто няма да купуват от теб. А ако на пазар с хиляди търговци никой не успява да продава значително по-евтино, вероятно причината е, че реалните разходи в системата са високи”.
Рискът: Без възможност за гъвкавост в цените
Според бизнеса новият режим може да промени начина, по който компаниите реагират на поскъпването по веригата. Александров твърди, че още сега част от търговците започват да стават по-предпазливи с ценовите си решения заради риска от бъдещи проверки и санкции.
“Преди, когато получавахме увеличение от доставчик, можехме да бъде по-гъвкави в подхода – да не прехвърлим цялото поскъпване към клиента и да опитаме да компенсираме с по-голям обем и по-добри продажби”, казва Александров. Сега ситуацията според него е различна. “Много търговци са стимулирани веднага да пренесат цялото увеличение, защото ако по-късно се наложи нова корекция нагоре, рискът от санкции става реален”, смята той. Така според него системата може да постигне обратното на търсения ефект – вместо да ограничи поскъпването, да ускори прехвърлянето на всеки нов разход към крайния клиент.
Бизнесът предупреждава и за потенциален удар върху промоциите – един от основните механизми за ценова конкуренция в търговията. Александров предупреждава, че колкото повече ограничения, проверки и страх от санкции се натрупват, толкова по-скъп става самият бизнес модел. “Ако бъдат убити и промоциите, цените за крайния клиент ще станат още по-високи“, казва Александров.
Административната тежест може да удари най-силно по-малките компании
Новите правила изискват компаниите да могат да доказват икономическата логика зад всяка ценова промяна чрез документация, разходни данни и информация за ценообразуването. Според Александров това означава сериозен нов административен ресурс.
“Трябват хора, системи, администрация, проверки, документация. Всички тези разходи не създават стойност за клиента – напротив, те оскъпяват продукта и в крайна сметка влизат в цената му”.
По думите му най-големият риск е, че подобни регулации по-лесно се понасят от големите компании с големи административни и юридически екипи. “За малките и средните бизнеси това е огромна административна тежест. Вместо повече конкуренция, рискуваме да получим още по-голяма концентрация на пазара”.
Не всички търговци са спекуланти
Александров поставя под въпрос и самия фокус на публичния дебат върху “спекулата на търговците“. “Финансовите отчети са публични. Могат да се видят надценки, нетни печалби, инвестиции и реални резултати“, казва той. Според него причините за високите цени са много по-дълбоки – малък пазар, ниска ефективност в част от секторите, скъпа логистика, високи административни разходи и външна инфлация.
Той дава и пример от отношенията между производители и търговци, за които според него почти не се говори публично. “Като по-малък търговец често виждаме сериозна незаинтересованост от страна на производители да работят с малки и средни компании”, смята Александров. Според него по-добрите цени и условия често остават достъпни основно за най-големите играчи.
“Ако искаме по-ниски цени и повече конкуренция, не трябва ли да има повече равнопоставеност по цялата верига, а не само нови ограничения върху търговците?“
Законопроектът тепърва предстои да бъде разглеждан окончателно в пленарна зала. Именно там ще стане ясно дали текстовете ще останат в сегашния си вид или управляващите ще отстъпят пред част от критиките на бизнеса.
Липсата на правна сигурност влошава бизнес климата
Освен опасенията за по-високи цени и по-голяма административна тежест, бизнесът предупреждава и за друг дългосрочен риск — задълбочаваща се правна несигурност. Според компаниите проблемът не е само в конкретните текстове, а в начина, по който се наслагват различни регулации с неясни и частично припокриващи се понятия. В същото време ключови елементи като методиката за определяне на “справедливата цена“ или критериите за “прекомерно високи цени“ все още не са разписани.
“В момента от настоящите текстове на законопроектите не става много ясно за бизнеса какво трябва да прави”, коментира за Forbes България Станислав Попдончев от Българската стопанска камара.
Според бизнеса това създава среда, в която компаниите трудно могат да предвидят как ще бъдат тълкувани действията им и дали дадено ценово решение няма впоследствие да бъде определено като нарушение.
“Бизнесът вече е виновен, докато не докаже противното. Когато законите се пишат набързо и на тъмно, не може да очакваме качество и предвидимост“, посочва адв. Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциация на търговците на нехранителни стоки.
Според асоциацията държавата и регулаторите трябва да гарантират работещ пазар и ефективна конкуренция. “Ако пазарът функционира нормално, той няма да допусне спекулативни увеличения на цените. Замяната на регулаторното безсилие с още регулации е проява на слабост. Това са промени с огромен ефект върху цялата икономика, които не трябва да се приемат без дебат, оценка на въздействието и участие на бизнеса“, категоричен е адв. Попов.
Законопроектът тепърва предстои да бъде разглеждан окончателно в пленарна зала. Именно там ще стане ясно дали текстовете ще останат в сегашния си вид или управляващите ще отстъпят пред част от критиките на бизнеса.
