Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Докато американският президент Доналд Тръмп и китайският лидер Си Дзинпин разговарят в Пекин за търговията, технологиите, Тайван и войната с Иран, в Брюксел растат опасенията, че Европа може да остане в периферията на глобалната икономика.
Затова, когато на стария континент отекнаха думите на Марио Драги, който предупреди, че европейците губят своята конкурентоспособност, Брюксел предприе мерки в подкрепа на редица ключови за съвременната икономика индустрии. След десетилетия, в които разчиташе основно на глобализацията и международните вериги на доставки, Европа започна да изгражда по-активна индустриална политика, насочена към намаляване на зависимостта от външни доставчици при ключови технологии и суровини. Промяната идва на фона на пандемията, енергийната криза след войната в Украйна, технологичното напрежение между САЩ и Китай и ограниченията върху износа на критични суровини. Последното предизвикателство е войната в Иран и блокадата на Ормузкия проток.
През 2024 г. ЕС прие Critical Raw Materials Act — законодателен пакет, насочен към увеличаване и диверсификация на доставките на суровини от критично значение за европейската икономика. Законодателството има за цел да увеличи добива, преработката и рециклирането в рамките на ЕС, както и да подкрепи разработването на алтернативни материали и технологии. Европейската комисия идентифицира 34 суровини от критично значение за сектори като полупроводници, батерии, AI, отбранителна индустрия, космически технологии и възобновяема енергия. До 2030 г. ЕС иска поне 10% от годишното потребление на стратегически суровини да идва от собствен добив, поне 40% – от преработка и минимум 25% – от рециклиране. В края на 2025 г. Комисията представи и плана RESourceEU за ускоряване на усилията за гарантиране на доставките на критични суровини за сектори като автомобилостроенето, AI и отбраната.
В центъра на европейските притеснения стои Китай. Пекин доминира голяма част от глобалните вериги за доставки при редица материали, използвани в производството на батерии, електромобили, полупроводници и AI инфраструктура. Освен при добива Китай има силни позиции и при индустриалната обработка на критични суровини. Последните ограничения върху износа на редкоземни елементи и други стратегически материали засилиха натиска върху ЕС да диверсифицира доставките си. В отговор Брюксел започва да използва по-активно инструменти като индустриални стимули, стратегически проекти, координирани покупки и подкрепа за изграждане на местен капацитет за преработка и рециклиране. Планът предвижда механизми като Европейски център за суровини от критично значение, координиран подход за натрупване на запаси и система за съвместно закупуване чрез европейска платформа за суровини.
Паралелно с това ЕС започва постепенно да разхлабва правилата за държавна помощ и да насърчава инвестиции в индустрии като батерии, полупроводници и чисти технологии. Програми като European Chips Act и Net-Zero Industry Act са част от по-широките усилия за увеличаване на производствения капацитет в Европа и намаляване на зависимостта от външни технологии и компоненти. Въпреки това анализатори предупреждават, че пълното заместване на Китай във веригите за доставки остава трудно постижимо в краткосрочен план заради мащаба на китайската индустриална инфраструктура и контрола върху преработката на редица суровини.
Докато Тръмп и Си демонстрират все по-директен диалог между двете най-големи сили в света, в Брюксел расте усещането, че Европа постепенно се превръща по-скоро в наблюдател, отколкото в участник в разговорите, които могат да определят бъдещето на глобалната икономика. Именно това стои зад нарастващата тревога в европейските столици около срещата в Пекин. Опасенията не са само свързани с евентуални договорки за митата, Тайван или войната с Иран, а с риска САЩ и Китай да започнат все по-често да решават ключови въпроси двустранно. За Европа това е особено чувствително, защото континентът остава силно зависим едновременно от американските технологии и китайския индустриален капацитет.
Използвани материали: Euronews, законови актове на Европейската комисия, анализи в CNBC и Financial Times
