Въпреки, че е евтин и щадящ околната среда, железопътният транспорт остава недолюбван и рядко използван в България. Българите са сред най-малко използващите влакове в целия Европейския съюз, като само в Гърция и Литва населението пътува по-рядко с влак, отколкото в България.

Така България, Литва и Гърция остават от едната страна на барикадата в използването на железопътен транспорт. От другата са основно страни в Западна Европа, където високоскоростните влакове се използват като удобна и екологична алтернатива на пътуването с автомобил.
КЛЮЧОВИ ЧИСЛА
- Данните на Евростат показват, че през 2024 г. всеки български гражданин е пътувал средно 3.3 пъти с влак.
- За сравнение: в Австрия и Дания пасажерите правят по над 35 пътувания с влак на година.
- Европейският лидер в това отношение е Люксембург, където статистиката засича по над 46 пътувания на човек годишно.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Люксембург обаче е специфичен случай. Там данните са напомпани от факта, че Люксембург направи обществения си транспорт напълно безплатен (с някои изключения като например билети за първа класа). Друг важен фактор е, че Люксембург, бидейки финансов център на Европа, привлича много пътници от съседните европейски страни.
България, доколкото е туристическа дестинация и въпреки сравнително достъпните цени на билетите за влак, засега не може да отчете толкова висок интерес към железопътния транспорт. До голяма степен това се дължи на остарелите влакове, необходимостта от модернизиране на инфраструктурата, липсата на удобства и не на последно място: ниската скорост на придвижване.
Справка в сайта на БДЖ показва, че пътуване от София до Бургас с влак може да отнеме между 6 и 12 часа, като цената за един билет за най-бързия възможен превоз (малко под 6 часа) е около 15 евро.
Това кара много турсити да предпочитат алтернативи като споделеното пътуване. То идва със свои собствени рискове, но пък същият маршрут се минава до два пъти по-бързо на сходна цена.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Навлизането на частни играчи в железопътния транспорт би могло да го раздвижи и направи по-атрактивен метод за пътуване. Тази врата беше открехната в началото на 2026 г., когато бившият министър на транспорта Гроздан Караджов подписа договори за обществени железопътни превози за следващите 12 години с “БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и “Ивкони Експрес“ ЕАД.
Тогава от министерството обявиха, че очакват още до края на 2026 г. услугата да стане по-добра за пътниците като резултат от навлизането на частни компании.
Друг положителен ефект може да има върху въглеродните емисии. Железопътният транспорт се счита за по-щадящ околната среда от автомобилния. Това не е без значени за страни като България, която има една от “най-мръсните” икономики в ЕС.
