Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Година след началото на новата търговска война на Доналд Тръмп анализ на Coface показва, че основната тежест от по-високите американски мита се поема от компаниите в САЩ, а не от чуждестранните износители. За България обаче ефектът идва по косвен път – чрез по-слабо външно търсене, натиск върху европейските вериги за доставки и по-слаба индустриална активност в сектори като машиностроене, метали и автомобилни компоненти.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Търговската война доминираше икономическите новини през 2025 г., а според Coface всичко сочи, че тя е далеч от своя край. Основният въпрос остава кой реално плаща цената на американските мита – чуждестранните износители, американските компании или крайните потребители.
- Президентът Доналд Тръмп твърди, че чуждестранните компании биха понижили цените си, за да запазят достъпа си до американския пазар, и така биха поели тежестта от митата. Анализът на Coface обаче показва, че с малки изключения маржовете на чуждестранните износители до голяма степен са запазени, а инфлационният натиск в САЩ засега е по-умерен от очакваното.
- Индексът на цените на вноса в САЩ се е повишил с 0.7% през 2025 г. – ниво, близко до средния годишен ръст от 0.5% от 2010 г. насам. В отделни продуктови категории има значително понижение на цените – включително при спиртните напитки, дървесината, козметиката, стоманата и текстила – но според Coface това са по-скоро изключения, а не доказателство за масово понижаване на цените от чуждестранните компании.
- Инфлацията в САЩ приключва 2025 г. със средногодишно ниво от 2.8%. Според анализа, без търговската война тя вероятно би била около 2%, но остава значително под очаквания диапазон от 3.5–4% при средни тарифи от около 15%. Това подсказва, че разходите от митата все още не са прехвърлени в значителна степен върху потребителите.
- По-силният удар се вижда при компаниите. Към края на 2025 г. инфлацията на производствените разходи достига 20% в металургичната промишленост, 9% при домакинските уреди, 8% в автомобилния сектор, 6% при металорежещите машини и текстилната промишленост и 5% в електрониката. В повечето от тези сектори брутните маржове са в застой или намаляват.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„За България митата не бяха толкова директен шок, колкото фактор, който влоши така или иначе напрегнатата външна среда – чрез по-слаб износ, по-ниска индустриална активност в Европа и повишена несигурност за бизнеса“, каза Пламен Димитров, управител на Coface България.
ДОПИРАТЕЛНА
На пръв поглед устойчивостта на американската икономика може да създаде впечатление, че митата не са нанесли сериозни щети. Coface обаче посочва, че растежът на БВП не означава автоматично, че компаниите се справят добре. Ръстът на фалитите показва обратното.
Търговската война съвпада с бързо увеличение на заявленията за несъстоятелност в САЩ. Според анализа броят им вече е около 15% над средната стойност за 2019 г. и се задържа на това ниво три поредни тримесечия – нещо, което не е наблюдавано от началото на пандемията. Това подсказва, че част от бизнеса поема шока от митата, без да може напълно да го прехвърли към крайните клиенти.
Причината е и в поведението на потребителите. След силния инфлационен период след пандемията американските домакинства изглеждат по-малко склонни да приемат нови значителни увеличения на цените. Това ограничава възможността компаниите да компенсират поскъпването на суровините и компонентите чрез по-високи крайни цени.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
За България американските мита не са директен удар в същия смисъл, в който са за големите износители към САЩ. Българската икономика не е сред основните търговски партньори на американския пазар, но е силно интегрирана в европейските индустриални вериги. Именно през тях ефектът от митата се пренася към местния бизнес.
Когато европейските компании губят конкурентоспособност на американския пазар заради по-високи мита, това се отразява върху техните доставчици. Български предприятия в машиностроенето, металургията и автомобилната индустрия често работят като подизпълнители или част от по-широки вериги за производство и износ, свързани с пазари като Германия и Италия. Затова спадът в поръчките към големите европейски производители може да се превърне в по-ниско натоварване, по-слаби приходи и по-голям натиск върху маржовете за компании в България.
Вторият канал е пренасочването на глобалната търговия. Когато стоки, суровини и компоненти започнат да търсят алтернативни пазари заради митнически ограничения, конкуренцията се засилва. За българските износители това означава по-силен ценови натиск – особено от трети страни, включително държави от Югоизточна Азия. В комбинация с по-високи разходи за суровини и компоненти това ограничава способността на компаниите да запазят рентабилността си.
Така ефектът от американските мита върху България не идва като внезапен шок, а като постепенно влошаване на средата – по-слабо външно търсене, по-ниска индустриална активност в Европа, по-несигурни доставки и по-предпазливи инвестиционни решения. Именно това прави проблема по-труден за управление: той не се вижда в една конкретна тарифа или един конкретен пазар, а в натрупването на натиск по цялата верига.
