Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Подбалканският път има особен талант да показва истината за един автомобил. Не го прави с драматични изкачвания или с театрални гледки, а с ритъм – бързи прави, дълги завои, смяна на настилката, участъци, в които колата трябва да бъде едновременно спокойна, стабилна и готова да реагира. Точно там, по маршрута към писта „Дракон“, Honda показа две различни лица на една и съща идея: новия Prelude – емоционалното завръщане на спортното купе, и обновения Civic – рационалния, но далеч не безличен хибриден хечбек.
Това не беше тест, в който автомобилите се търсят до лимита. На пистата не ги насилвахме, а ги оставихме да покажат характер в по-свободно шофиране – с плавно темпо, с внимание към баланса, стабилността в завоите, поведението при смяна на посоката и начина, по който хибридното задвижване работи извън лабораторните числа. После отново ги върнахме на Подбалканския път, където всъщност се разбира дали един автомобил може да бъде интересен не само в брошурата, а и в реалния ден.
Prelude не е просто нов модел в гамата на Honda. Това е име, което носи памет. Оригиналният Prelude се появява през 1978 г. и в продължение на пет поколения изгражда образа на достъпно, технологично и различно спортно купе. В края на 80-те години именно Prelude става един от символите на инженерната смелост на Honda с решения като механичното завиване на четирите колела – технология, която тогава звучи почти футуристично за сериен автомобил.
Сега Prelude се връща в напълно различен свят. Свят, в който спортното купе вече не може просто да бъде ниско, шумно и жадно за гориво. Новият модел е пълнохибриден, с 2.0-литров бензинов двигател и два електромотора, предно предаване и автоматична трансмисия. Системата e:HEV разчита на електромотора като основен източник на задвижване в голяма част от реалното шофиране, докато бензиновият двигател често работи като генератор. Максималната мощност на електромотора е 184 к.с., въртящият момент е 315 Нм, ускорението от 0 до 100 км/ч отнема 8.2 сек., а комбинираният разход по WLTP е 5.2 л/100 км.
Civic е другият полюс на историята. Това е едно от най-важните имена в историята на Honda – модел, който започва пътя си през 1972 г. и постепенно се превръща в глобална опорна точка за марката. Днешният Civic е в единадесетото си поколение и в Европа се предлага като хибриден хечбек. Фейслифтът не променя философията, а я изчиства: по-остра предница, нови черни гланцови акценти, леки промени в интериора и запазено e:HEV задвижване.
На хартия изненадата е, че Civic е по-бързият автомобил в класическото упражнение 0–100 км/ч – 7.8 сек. срещу 8.2 сек. за Prelude. Но това не е най-важната разлика между тях. Civic печели със своята ефективност, лекота на реакцията и универсалност, докато Prelude търси друго усещане – по-ниска позиция, по-специална връзка с пътя и повече емоция чрез S+ Shift. Това не е купе, което се опитва да победи Civic в числата. То се опитва да върне в хибридната ера нещо по-трудно измеримо – удоволствието от шофирането.
Prelude е по-нисък, по-емоционален и по-целенасочен. Той не се опитва да бъде семейният автомобил в гамата. Той е 3-вратно купе, създадено да върне в Honda усещането за специален модел – автомобил, който не купуваш само защото ти върши работа, а защото искаш да го погледнеш още веднъж, след като си го паркирал. Най-важната му технология не е само хибридната система, а Honda S+ Shift – функция, която симулира виртуални смени на предавки и добавя по-ангажиращо усещане чрез перата зад волана и по-изразен звуков характер.
Prelude изглежда така, както трябва да изглежда автомобил с това име – нисък, изчистен, с дълга линия и достатъчно визуална сдържаност, за да не изглежда като упражнение по носталгия. Няма агресия на всяка цена. Предницата е гладка и широка, фаровете са тънки, силуетът е стегнат, а задната част носи усещане за модерно купе, а не за ретро реплика. Това е важен детайл: Honda не се опитва да върне стария Prelude буквално. Тя връща идеята за него.
Civic след фейслифта е по-познат, но и по-събран визуално. Новата предна решетка и преработените долни елементи в черен гланц му дават по-спортно излъчване, без да нарушават една от силните му страни – ниската, почти фастбек линия. В компактния клас Civic продължава да изглежда по-дълъг и по-елегантен от повечето си конкуренти. Това не е автомобил, който се опитва да компенсира с излишни декоративни елементи. Дизайнът му работи най-добре в движение – особено по път като Подбалканския, където ниският силует стои естествено между дългите завои и бързите участъци.
В Civic усещането е познато и много зряло. Кабината е ниска, хоризонтална и логична. Honda продължава да държи на физическите бутони там, където те имат смисъл, а това прави ежедневното управление по-лесно. 9-инчовият Honda CONNECT екран, дигиталният инструментален панел, добрата ергономия и характерната метална решетка на въздуховодите създават интериор, който не изглежда претоварен. В по-високите нива на оборудване Civic предлага кожена тапицерия, 12 високоговорителя Bose, отопляеми предни седалки, панорамен покрив и LED фарове с адаптивен лъч.
Prelude е по-интимен. Там седиш по-ниско и усещането е по-лично. Това не е автомобил, който обещава простор за всички пътници. Той е купе и приема ограниченията на формата си. Предните места са тези, които имат значение. Воланът, позицията на седене и общото усещане са насочени към шофьора. Кабината не е радикална, но има достатъчно разлика спрямо Civic, за да почувстваш, че си в нещо по-специално. Това е автомобил за двама души и път, а не за таблица с практичност.
И двата модела показват типичния за Honda подход: технологията не е сложена, за да впечатлява с размер на екрана, а за да работи без излишна драма. Civic използва Honda SENSING – пакет от системи за безопасност и асистенция, а фейслифтът запазва силния фокус върху практичността и ефективността. Самозареждащият се хибрид не изисква зареждане от контакт, а в градски и междуградски режим често оставя електрическата част да поеме основната работа.
Prelude добавя нещо по-различно – емоционална технология. S+ Shift е интересен именно защото признава един от проблемите на съвременните хибриди: те са бързи, плавни и ефективни, но понякога прекалено дистанцирани. Симулацията на смяна на предавки няма да заблуди пуристите, че карат класическа механична трансмисия. Но не това е идеята. Идеята е да върне ритъм в ускорението, да даде на водача усещане за участие и да направи хибридното задвижване по-малко стерилно.
Honda отдавна не прави хибриди като повечето производители. При e:HEV логиката е различна: автомобилът може да се движи само на ток при ниски скорости, да използва бензиновия двигател като генератор или при по-висока скорост да свърже двигателя по-директно с колелата. Резултатът е много плавно усещане, особено при нормално каране, без типичното „търсене“ на предавки.
В Civic това работи почти незабележимо. Колата потегля меко, ускорява уверено и не те кара да мислиш какво се случва под капака. При по-рязко подаване на газ звукът на двигателя става по-осезаем, но системата остава добре калибрирана. Това е хибрид, който не се усеща като компромис, а като основната причина Civic да бъде толкова завършен автомобил.
Prelude използва близка философия, но я настройва по-емоционално. Тук не става дума за сурова мощност. 184 к.с. и 315 Нм не превръщат Prelude в спортен автомобил от старата школа, но дават достатъчно тяга, за да бъде купето живо и пъргаво. По-важното е как реагира. В режим Sport и със S+ Shift автомобилът създава по-ясна връзка между десния крак, звука и ускорението. Не е механично старомодно. Но е по-ангажиращо, отколкото очакваш от хибрид.
Подбалканският път е идеален за сравнение между тези два автомобила, защото не прощава лош баланс. Civic се показа като изключително уверен спътник. Той е стабилен в дълги завои, не се разклаща излишно при смяна на посоката и запазва спокойствие върху неравности. Воланът е точен, без да бъде нервен, а окачването намира добър баланс между комфорт и контрол. На пистата „Дракон“, дори без да го натискаме, Civic показа защо платформата му има толкова добра репутация – колата влиза чисто в завой, държи предницата стабилна и не създава усещане, че електрификацията е отнела от характера ѝ.
Prelude е по-емоционалният автомобил. Не заради бързината, а защото създава повече очакване. По-ниската позиция, формата на купето и начинът, по който предницата реагира в завой, дават усещане за по-специален продукт. На пистата това се усеща най-добре в последователни завои, където Prelude стои стабилно и предсказуемо, без да се опитва да бъде агресивен. Той не е автомобил, който те подтиква да го насилваш. По-скоро те кара да поддържаш ритъм – да влизаш плавно, да усещаш сцеплението и да излизаш с увереност.
След връщането на Подбалканския път разликата между двата модела стана още по-ясна. Civic е автомобилът, с който можеш да изминеш дълъг ден без умора. Prelude е автомобилът, който прави същия път по-запомнящ се. Civic печели с широтата на таланта си. Prelude – с това, че изобщо съществува в свят, който все по-рядко оставя място за купета.
Най-интересното в този тест не беше кой от двата автомобила е по-добър. Те не се състезават директно. Civic е рационалният избор – просторен, ефективен, стабилен, добре оборудван и достатъчно приятен за шофиране, за да не бъде просто „разумният“ автомобил. Фейслифтът не го променя радикално, защото няма нужда. Той само изостря вече силна формула.
Prelude е друго нещо. Той е знак, че Honda все още помни защо хората обичат автомобилите. Не е ретро играчка, не е чист спортен модел и не е машина за рекорди. Той е хибридно купе, което се опитва да върне удоволствието от шофирането в нова форма. И точно това го прави важен.
По Подбалканския път двата автомобила показаха една обща черта – Honda продължава да разбира баланса Civic е автомобилът, който впечатлява с това колко завършен и бърз може да бъде един рационален хибрид. Prelude е автомобилът, който добавя към същата инженерна основа по-ниска стойка, по-емоционална настройка и усещане за специален модел. Единият е по-бърз в числата. Другият е по-силен като преживяване.
