В момента се водят няколко паралелни разговора за инфлацията в България, които понякога се пресичат. Те насочват вниманието към различни дискурси – от ефекта на въвеждане на еврото, през влиянието на фискалната политика, до ситуацията на отделни продуктови пазари и ролята на конкуренцията или липсата й. Съвсем в друга плоскост е оспорването изобщо на методиката на статистиката за събиране на данни и изчисляване на размера на инфлацията. Като че ли обаче има консенсус, че в последната година най-голямо поскъпване (извън дизела след началото на войната в Близкия изток) има при услугите, и че то е някак обяснимо и неизбежно.
Дали е така? Ето накратко аргументите: Голяма част от услугите са базирани на голямо използване на човешки труд, и същевременно не са международно търгуеми. От една страна, това означава, че по-високи заплати означават по-висок общ разход за услугата. И когато няма конкуренция от чужбина, то няма натиск за ниски цени от многобройни пазарни участници. Още повече, липсата на конкуренция, особено при силно персонализираните и локалните услуги позволява доставчиците да определят цената според възможностите на потребителя да плаща. И когато доходите растат, домакинствата могат да плащат повече – и ето, неизбежно цените се увеличават.
Всичко това обаче е хем привидно, хем представя картината единствено в краткосрочен план. Като начало, количеството труд, влагано за постигане на определен резултат в дадена услуга зависи от технологията. А технологиите се развиват, и ако трудът стане твърде скъп, стимулите за изместването му чрез автоматизация нарастват. Достатъчно е да посочим телекомуникациите, при които в последните десетилетия все повече и все по-сложни услуги се предлагат с постоянно намаляващ брой заети. На свой ред много дейности, които са извършвани традиционно от висококвалифицирани специалисти, просто изчезват или значително се опростяват – така потребителят може да се справи сам, а нуждата от скъп труд изчезва. Такива са множество процеси по спазване на наложени от държавата регулации и задължения – например данъчната декларация, която постепенно става все по-лесна за подаване от данъкоплатеца и той няма нужда да ползва консултанти.
Отделно някои скъпи услуги просто изчезват, защото иновациите и промяната в много продукти премахват нуждата от тях. Например, шивачите и обущарите в продължение на столетия са съществували, защото новите дрехи и обувки са били относително скъпи – оптимизацията в индустрията свалят цените им до ниво, което значително намалява мотивацията за поддръжка. Същото важи и за ремонта на много битови уреди и електроника – първо, те стават много по-надеждни, и второ, по-важно, стават толкова достъпни, че хората предпочитат да ги подменят след определено време, вместо да ги ремонтират. Замисляме ли се, че вече почти няма телевизионни техници? Новите смартфони имат камери с качество, напълно приемливо за огромното мнозинство потребители; отдавна цифровата фотография уби услугите по проявяване на филми и отпечатване на снимки. Платформите за видео съдържание и качеството на картината на съвременните телевизори пък намалиха значително интереса към посещенията на кината.
В по-общ план поскъпването на труда стимулира нови бизнес модели, базирани на прехвърляне на работа върху потребителя. Ако монтажът на мебели от квалифицирани хора струва много се отваря ниша за нов тип мебели, позволяващ монтаж в домашни условия от всеки, дори без умения; подобно явление е и бурното развитие на автомивките на самообслужване. Барове и ресторанти могат да премахнат сервитьорите. Увеличава се предлагането на полуготови храни, продавани на ниски цени в магазините, които заместват посещението на заведения. И така нататък – това показва, че няма вечни бизнес модели.
И накрая да кажем, че търсенето на почти всички услуги не е напълно нееластично. В един момент се достига цена, която е „забранителна“ и потребителите просто отказват да плащат повече, дори да имат разполагаем доход. Често това предизвиква промяна в навиците и начина на живот – например, тренировка в домашни условия вместо в зала, избор на прическа, неизискваща често посещение на фризьор или събиране и забавления у дома с компания, вместо в ресторант. Всяко от посочените решения ограничава търсенето на дадена услуга и ефективно ограничава възможността за твърде голямо увеличение в цената й.
И всичко това – преди изобщо да започнем да говорим за възможностите и бъдещите употреби на изкуствения интелект.
