Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Строителната продукция в България продължава да расте през март, докато секторът в ЕС и еврозоната остава под натиск на годишна база. Данните на “Евростат” показват, че България отчита едни от най-силните годишни ръстове в Европейския съюз, въпреки известно забавяне на месечния темп.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Строителната продукция в еврозоната се увеличава с 0.8% през март спрямо февруари, а в ЕС – с 1.2%, показват предварителните данни на “Евростат”.
- На годишна база обаче секторът остава на отрицателна територия – строителната продукция намалява с 1.2% в еврозоната и с 0.6% в ЕС спрямо март 2025 г.
- България отчита месечен ръст на строителната продукция от 0.5% през март след увеличение от 4% през февруари.
- На годишна база строителната продукция у нас нараства със 7.6%, което нарежда България сред страните с най-силен ръст в ЕС. По-високи увеличения отчитат само Словения (+29.6%), Словакия (+27.9%) и Румъния (+9.4%).
- Данните на Национален статистически институт показват сходна тенденция – според НСИ индексът на продукцията в сектор “Строителство“ се повишава с 0.6% през март спрямо февруари и със 7.7% на годишна база.
- Най-силен месечен ръст в България според НСИ отчитат специализираните строителни дейности (+1.8%), докато строителството на съоръжения нараства с 0.1%. При строителството на сгради е отчетен спад от 0.2% спрямо предходния месец.
- Сред страните с най-силен месечен ръст през март са Словакия (+11.4%), Швеция (+6.6%) и Полша (+6.1%), докато спад има в Румъния (-1.1%), Италия (-0.7%), Франция (-0.2%) и Дания (-0.1%).
- В еврозоната през март най-силен ръст на месечна база отчита строителството на съоръжения (+5.7%), докато строителството на сгради нараства с 1.1%.
АКЦЕНТ
Данните показват, че България продължава да се представя значително по-добре от средното за ЕС и еврозоната в строителния сектор, въпреки постепенното забавяне на темпа след силния ръст в началото на годината. В същото време данните на BULGARIAN PROPERTIES сочат първи признаци за охлаждане на жилищния пазар след еуфорията около еврозоната – по-слаб ръст на цените, спад на сделките и по-голямо предлагане. Според компанията това не е сигнал за срив, а за постепенно връщане към по-балансиран пазар след период на ускорени покупки, ограничено предлагане и рекордна активност при новото строителство.
