Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Бюджетният дефицит на България ще се задълбочи през 2026 г., докато икономическият растеж се забавя, инфлацията остава над нивото от миналата година, а държавният дълг продължава да нараства. Това се посочва в пролетната прогноза на Европейската комисия.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Европейската комисия очаква реалният БВП на България да нарасне с 2.5% през 2026 г. и с 2.2% през 2027 г. след ръст от 3.1% през 2025 г. Забавянето идва основно от по-слабо вътрешно търсене, по-нисък ръст на заплатите и по-умерено частно потребление.
- Въпреки по-бавния темп България остава сред по-бързо растящите икономики в ЕС. Само ограничен брой държави в еврозоната и ЕС се очаква да отчетат растеж над 2% през тази година, докато за еврозоната като цяло Комисията прогнозира ръст от 0.9% през 2026 г. заради енергийния шок от конфликта в Близкия изток.
- По-сериозният проблем е фискален. След дефицит от 3.5% от БВП през 2025 г. Европейската комисия очаква той да се увеличи до 4.1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г. Причината е, че при липса на нови компенсаторни мерки разходите продължават да растат по-бързо от приходите.
- Инвестициите също се очаква да се забавят рязко – от 11.4% ръст през 2025 г. до 2% през 2026 г. и едва 0.4% през 2027 г. Това е особено чувствителен сигнал, тъй като през тази година България би трябвало да получи значителна подкрепа по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.
- Инфлацията остава под натиск от енергийните цени. Комисията прогнозира 4.2% годишна инфлация за България през 2026 г. след 3.5% през 2025 г., преди темпът да се забави до 2.6% през 2027 г. На ниво еврозона инфлацията също е ревизирана нагоре до 3% през 2026 г., което я оставя над целта на Европейската централна банка от 2%.
- Държавният дълг на България ще продължи да се увеличава – от 29.9% от БВП през 2025 г. до 32.3% през 2026 г. и 35.5% през 2027 г. Въпреки това нивото остава ниско спрямо повечето страни в ЕС.
- Пазарът на труда остава сравнително стабилен, но губи инерция. Безработицата се очаква да се покачи от 3.5% през 2025 г. до 3.7% през 2026 г. и 3.9% през 2027 г., докато ръстът на заетостта се забавя рязко – от 2.2% през миналата година до 0.3% тази година и 0.2% догодина.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
35.5% от БВП. Толкова се очаква да достигне държавният дълг на България през 2027 г. Това е почти 50% по-високо ниво спрямо 2024 г., когато дългът беше около 24% от БВП според данните, цитирани от ОИСР. България все още остава с относително ниска задлъжнялост, но темпът на нарастване показва, че фискалният буфер постепенно се свива.
ДОПИРАТЕЛНА
Прогнозата за България трябва да се чете през две важни уточнения. Първото е свързано с разходите за отбрана. До 2028 г. действа национална клауза за дерогация в рамките на европейските фискални правила, която позволява определена гъвкавост за отбранителни разходи до 1.5% от БВП. Това означава, че част от този натиск няма автоматично да води до санкции или процедура за прекомерен дефицит.
Второто уточнение е политическо и бюджетно: прогнозата е изготвена при липса на нови приети мерки и в условията на мостов бюджет. Това означава, че числата не са окончателна присъда, а базов сценарий – ако правителството не предприеме достатъчно силни действия за ограничаване на разходите или повишаване на приходите.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Българската икономика влиза в нов етап след няколко години, в които растежът беше поддържан от силно потребление, високи заплати, ниска безработица и значителни публични разходи. Този модел обаче започва да губи част от силата си. Европейската комисия очаква по-слабо потребителско доверие, по-бавен ръст на заплатите и почти застинала заетост – комбинация, която естествено охлажда вътрешното търсене.
Фискалният проблем е по-дълбок. От 2022 г. насам дефицитът се разширява под натиска на социални разходи, публични заплати, отбрана и вътрешна сигурност. Част от тези политики имат социална и политическа логика, но без трайни компенсаторни мерки те превръщат временния натиск в постоянен бюджетен проблем. Инвестиционните субсидии за Българския енергиен холдинг през 2025 г. също добавят натиск върху дефицита.
На европейско ниво картината също се влошава. Конфликтът в Близкия изток и по-високите енергийни цени вече натискат растежа и вдигат инфлацията в целия ЕС. Еврозоната се очаква да расте с едва 0.9% през 2026 г., а Европейската комисия предупреждава, че продължителността на конфликта е ключовият риск за прогнозата.
За България добрата новина е, че рецесия не се очаква, а растежът остава над средния за еврозоната. Лошата е, че страната ще трябва да управлява този растеж при по-висок дефицит, по-висока инфлация, нарастващ дълг и по-слаб трудов пазар. Това прави бюджета за 2026 г. не просто счетоводен документ, а тест дали фискалната политика може да върне контрол върху разходите, без да задуши икономиката.
