Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Комисията за защита на конкуренцията започна производства срещу Kaufland Bulgaria и Maxima Bulgaria, която управлява веригата T-Market, за възможни нелоялни търговски практики спрямо производители и доставчици на храни. Производствата са част от продължаващия секторен анализ на пазара на храни от първа необходимост, който според КЗК е разкрил данни за натиск върху доставчици чрез ценови условия, отстъпки и механизми за предоговаряне. Случаят идва в момент, в който управляващото мнозинство подготвя ново разширяване на правомощията на регулаторите с аргумент овладяване на високите цени и ограничаване на нелоялните практики по веригата на доставки.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- КЗК е образувала две отделни производства срещу Kaufland Bulgaria и Maxima Bulgaria в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост.
- Разследването е базирано на задълбочено проучване на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между големите търговски вериги и техните доставчици и производители.
- Според междинния анализ на КЗК, представен през декември 2025 г., на пазара на храни има “тежки структурни деформации“, включително данни за възможни нелоялни търговски практики.
- Комисията посочва, че част от предоставяните отстъпки към големите търговци може да водят до ситуация, при която български производители продават продукцията си на или дори под себестойността им.
- В рамките на проучването КЗК е изискала информация от производители и доставчици на мляко, месо, яйца, олио и други основни храни за механизмите на договаряне с търговските вериги и начина на определяне на доставните цени. Анализирани са договори, общи търговски условия и споразумения, които са останали в сила и след 9 февруари 2026 г. – крайният срок, в който веригите трябваше да приведат отношенията си с доставчици в съответствие с последните промени в Закона за защита на конкуренцията.
- Според КЗК има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни практики и след изтичането на този срок.
- Сред практиките, които законът определя като забранени, са изискване за плащания от доставчици, които не са пряко свързани с продажбата на продуктите им, искания за намаление на цени със задна дата, натиск за ежегодно предоговаряне без отчитане на инфлация и ръст на разходите, както и заплахи за ответни търговски действия срещу доставчици.
- КЗК заявява, че задълбоченото проучване на пазара продължава и при установяване на нарушения ще бъдат образувани и нови производства срещу други търговски вериги.
АКЦЕНТ
Разследванията срещу Kaufland Bulgaria и Maxima Bulgaria идват на фона на много по-широк опит на държавата да засили контрола върху ценообразуването и търговските отношения във веригата на доставки. Управляващата партия “Прогресивна България“ вече подготвя нови промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите с аргумент борба срещу “икономически необоснованото“ поскъпване, особено при храните и бързооборотните стоки. Законопроектите предвиждат сериозно разширяване на правомощията на КЗК, като сред най-съществените промени е въвеждането на нова забрана за “прекомерно високи продажни цени“. Законопроектът въвежда и понятието “съвместно господстващо положение“, което ще позволи на регулатора да разследва няколко големи компании едновременно, дори без доказан картел или обща собственост, ако поведението им води до сходни ценови политики и пазарно изкривяване.
ДОПИРАТЕЛНА
Бизнесът предупреждава, че опитите за ограничаване на “необоснованото“ поскъпване могат да доведат до обратен ефект. Според компаниите неясните критерии за “справедлива“ или “прекомерно висока“ цена създават риск фирмите по-бързо и по-пълно да прехвърлят всяко увеличение на разходите към крайните потребители, за да избегнат бъдещи санкции и проверки. Търговците предупреждават още, че нови изисквания за проследимост, ежедневна ценова отчетност и допълнителна документация могат да натоварят най-силно по-малките компании с ограничен административен ресурс. След срещи между държавата, бизнеса и синдикатите управляващите вече заявиха, че част от текстовете ще бъдат пренаписани, но все още не е ясно по какъв начин.
КОНТРОЛ ИЛИ БУХАЛКА
Още миналата година бизнесът заяви, че опитът на държавата да контролира пазара представлява “груба намеса в частния сектор”. Чуха се и предупреждения, че се създават предпоставки за превръщането на регулаторните органи в “бухалки”. Всичко това обаче влошава драстично бизнес климата у нас – заради правна несигурност, противоречиви законови формулировки, страх от внезапни проверки и още по-голяма административна тежест.
“Разширяването на правомощията на КЗК отваря възможността буквално за демонтиране на пазарната икономика. На КЗК се дават правомощия да поеме управлението на различни цени в икономиката на ръчно управление“, коментира за Forbes България Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия по повод последните опити за законови промени.
“Необичайно е на Комисия за защита на конкуренцията да се дават подобни правомощия, защото тя е независим регулатор, а не контролен орган и не би следвало да има отношение към равнището на цените“, допълни от своя страна Станислав Попдончев от Българската стопанска камара.
Според бизнеса държавата атакува последствията от инфлацията, а не структурните причини за нея, включително цените на енергията, суровините и геополитическите рискове.
