Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Работодателите ще бъдат задължени да информират кандидатите за работа за основната заплата или нейния диапазон още преди назначаването. Промяната е част от проект за изменение на Закона за защита от дискриминация, с който България въвежда европейските правила за прозрачност и равно заплащане между жените и мъжете.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Проектът предвижда работодателите да посочват размера на основната заплата или нейния диапазон при обявяване на свободна позиция, като целта е кандидатите да имат реална информация за възнаграждението още преди преговорите за работа.
- Служителите ще могат да поискат писмена информация за средното заплащане в компанията с разбивка по пол за еднакъв или равностоен труд. Работодателят ще трябва да предостави тази информация в срок до 2 месеца след подаване на искането.
- Забранява се работодателите да включват в индивидуални или колективни трудови договори клаузи, които не позволяват на служителите да обсъждат заплатите си. Така т.нар. забрана за разговори за възнаграждение между колеги на практика ще отпадне.
- Обявите за работа ще трябва да използват наименования на длъжностите, които са неутрални по отношение на пола. От мотивите към проекта става ясно още, че работодателите няма да имат право да питат кандидатите за предходното им заплащане.
- Компаниите ще трябва да предоставят на Комисията за защита от дискриминация данни за разликите в заплащането между жените и мъжете за предходната календарна година. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за тези със 100 до 249 служители – веднъж на 3 години.
- Ако данните покажат разлика от поне 5% в заплащането между жени и мъже за еднакъв или равностоен труд, работодателят ще трябва да даде обяснение пред Комисията за защита от дискриминация. Когато разликата не може да бъде обоснована, компанията ще трябва в срок от 6 месеца да предприеме мерки за коригирането ѝ.
- Част от задълженията ще се въвеждат поетапно. Изискванията за докладване и оценка на разликите в заплащането ще започнат да се прилагат от 7 юни 2027 г. за работодатели със 150 или повече служители, а от 7 юни 2031 г. – за работодатели със 100 до 149 служители.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
12%. С толкова по-ниско е средното възнаграждение на жените в България спрямо това на мъжете по данни за 2024 г., цитирани в проекта. Това е над средното ниво за Европейския съюз от 11.1%. Целта е разликата в заплащането у нас да бъде намалена до 10% до 2030 г.
ДОПИРАТЕЛНА
Общественото обсъждане на проекта трябва да приключи на 2 юни 2026 г. – значително по-бързо от обичайния едномесечен срок за обсъждане на законопроекти. Причината е европейският срок: държавите членки трябва да въведат Директива 2023/970 за прозрачност в заплащането до 7 юни 2026 г., като правилата следва да започнат да се прилагат от същата дата.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Промените засягат един от най-чувствителните елементи на трудовия пазар – липсата на информация. Досега заплащането в много компании оставаше затворена тема, а кандидатите често влизаха в преговори без яснота за бюджета на позицията. Това поставяше по-слабата страна – работника или кандидата – в позиция да преговаря почти „на сляпо“.
Европейските правила променят именно този баланс. Идеята не е да се публикуват индивидуалните заплати на служителите, а да се даде достъп до сравними данни – за диапазони, средни възнаграждения и разлики при равен или равностоен труд. Така служителите ще могат по-лесно да преценят дали има основание за неравно третиране, а работодателите ще бъдат принудени да изградят по-ясни и защитими системи за определяне на възнагражденията.
За бизнеса това означава повече административни задължения, но и натиск към по-професионално управление на заплатите. За служителите промяната може да се окаже една от най-съществените на пазара на труда през последните години – защото измества разговора за възнагражденията от личната договорка към прозрачни правила, сравними данни и право на информация.
