Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Брутното богатство на домакинствата у нас надхвърля 1 трилион лева – 554,87 млрд. евро, в края на 2025 г., показват данни от второто издание на анализа „Индекс Богатство на българите“.
Докладът беше представен от икономиста от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) Стоян Панчев и финансовия експерт и основател на „Тавекс“ Макс Баклаян на пресконференция в Националния пресклуб на БТА в София.
Анализът разглежда как се променя богатството на българските домакинства през 2025 г. Индексът проследява развитието на активите, които домакинствата успяват да съберат, спестят, инвестират. Той разглежда брутното богатство – номиналната стойност на активите, които притежават българите, и нетното богатство – номиналната стойност на брутното богатство след приспадане на задълженията на домакинствата, които основно у нас са банкови кредити. Индексът е установен на база различни публично достъпни данни и данни на инициаторите, като започва от 2015 г. и е на стойност 100.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Индексът на брутното богатство се увеличава с 36 пункта през 2025 г., а коригираната му с инфлацията стойност нараства с 20 пункта през 2025 г., като през миналата година 40% от нарастването на индекса се дължи на инфлацията, посочи Стоян Панчев.
- Общото брутно богатство на домакинствата се е увеличило с почти 15% – 71 млрд. евро. Към края на 2025 г. то е близо пет пъти размера на българската икономика (478%). Според направените изчисления на човек от населението са се падали 75 383 евро, а на едно домакинство – 193 627 евро. Това не е разпределено по този начин в реалния свят, в България имаме много голямо неравенство и на доходите, и на активите, но от гледна точка на статистика това е най-лесният начин да покажем средното богатство на домакинствата, обясни Панчев.
- Стойността на жилищата на домакинствата през миналата година е 420 млрд. евро, а финансовите им активи са 98 млрд. евро. Стойността на собствеността им се е увеличила с 16,4% или с 59 млрд. евро. Панчев обясни, че силният ръст основно се дължи на банковото кредитиране.
- Според анализа жилищните кредити нарастват с 28,2% през 2025 г.
- Инвестициите заемат 5% от финансовите активи на домакинствата.
СТРУКТУРА НА БОГАТСТВОТО: СИЛНА КОНЦЕНТРАЦИЯ И ЛИПСА НА БАЛАНС
Най-голямата част от богатството на българите е концентрирано в имоти – стойността на жилищата на домакинствата през миналата година е 420 млрд. евро, а на финансовите им активи са 98 млрд. евро. Най-значителен дял от финансовите активи на българските домакинства заемат депозитите и парите в брой – 41%. През 2025 г. стойността им е 56 млрд евро. На второ място е собствеността в бизнеси – 31% или 41,9 млрд. евро, следвани от застраховки, пенсионни и други осигурителни схеми – 14% или 18,4 милиарда евро, т. нар. други сметки за получаване (основно задлъжнялост от фирми към домакинства) – 9%. На последно място са инвестициите (облигации, акции, които се котират на борсите, криптовалути) – те представляват 5% от финансовите активи на българите или 6,7 млрд. евро.
Експертите подчертават, че структурата на богатството остава силно небалансирана. Доминиращото тегло на имотите и ниският дял на инвестициите показват ограничена диверсификация, като според анализа това прави спестяванията на домакинствата по-уязвими към инфлационни процеси.
Богатството на домакинствата е нараснало 2,8 пъти в рамките на 11 години, но ако отчетем инфлацията, това богатство е нараснало само два пъти, посочи Баклаян. По официална статистика инфлацията в последните 11 години е изяла една трета от покупателната способност на стойността на този актив. Добрата новина е, че българинът е изключително активен в имотния пазар и благодарение на това е успял да натрупа капиталова печалба, тъй като истината е, че голяма част от банковите кредити са насочени към сектора на имотите, отбеляза той.
Баклаян отбеляза още, че заради толкова активния банков сектор количеството инфлация в последните пет години става изключително осезаемо, което по думите му е един от най-големите проблеми, защото кредитирането на банките представлява създаване на нова валута, която е необезпечена. Същевременно това агресивно кредитиране създава огромни неравенства в българското общество, защото притежаващите имоти, са забогатели най-много, а останалите по думите му не са можели да се възползват от „кредитното парти“ на банките в последните няколко години. Според него това създава огромни социални неравенства на имащите активи и на нямащите активи.
От друга страна според нас това изключително негативно влияе на демографията в България, тъй като покупката на имот става все по-трудна за едно младо домакинство, което създава дългосрочна несигурност и най-вероятно това е една от причините, поради които раждаемостта в България не може да догони смъртността за огромно съжаление, добави той.
“ПАРИ ПОД МАТРАКА”
Българинът държи близо 80% от брутния вътрешен продукт на държавата под формата на банкови депозити и „пари под матрака“ или пари кеш, а при текущите трендове на инфлацията това означава много бърза загуба на покупателна способност, коментира Макс Баклаян. Той отбеляза, че има консервативност при управлението на собствените ни пари, като по думите му това е опасно, тъй като парите в брой не изкарват пари, а единственият начин една държава да върви напред е чрез малкия и средния бизнес, а той е изключително недоразвит в България.
ЕФЕКТЪТ ОТ ЕВРОЗОНАТА
Стоян Панчев коментира ефекта от влизането в еврозоната като посочи намалението през миналата година на банкнотите и монетите в обращение на домакинствата с 43%, обяснявайки го с възползването от автоматично превалутиране в банките. Става въпрос за почти 900 млн. лева в брой, които са влезли в банковата система. Въпреки това голямото нарастване на депозитите не идва от този ефект, а от ръста на банковото кредитиране, добави Панчев.
Експертът отбеляза още, че трябва да се работи за подобряване на финансовите познания на хората, за да може те сами да разберат, че диверсификацията е нещо важно за техните спестявания.
Повече за парадокса на българското богатство можете да прочетете тук.