Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България продължава да разчита все по-силно на трудова миграция, за да покрива недостига на кадри в икономиката. От началото на годината страната е разрешила достъпа на над 28 хил. работници от трети страни, съобщи заместник-министърът на труда и социалната политика Данаил Русев, цитиран от БТА.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- За последните три години броят на работниците от трети страни, получили достъп до българския пазар на труда, надхвърля 108 хил. души. Те идват от 95 държави, което показва, че трудовата миграция вече не е периферна тема, а траен елемент от пазара на труда в България.
- Най-много разрешения за работа са издадени на граждани на Узбекистан, посочи Русев по време на национална кръгла маса на тема „България привлича таланти: устойчиви модели за трудова миграция и интеграция“, която започна в София.
- Данните идват на фона на продължаващ недостиг на работна сила в редица сектори – от промишлеността и строителството до туризма, транспорта и услугите. За част от работодателите вносът на кадри вече е не временна мярка, а условие за поддържане на дейността.
ДОПИРАТЕЛНА
Темата за трудовата миграция става все по-важна за България заради комбинацията от демографски натиск, застаряващо население и недостиг на хора в ключови икономически дейности. Привличането на работници от трети страни обаче решава само част от проблема. Другата част е свързана с интеграцията им – език, условия на труд, достъп до услуги, задържане в страната и способност на администрацията да обработва процедурите достатъчно бързо.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Дълго време разговорът за пазара на труда в България беше доминиран от емиграцията – хората, които напускат страната в търсене на по-високи доходи и по-добри възможности. През последните години обаче картината започва да се променя. Недостигът на кадри принуждава все повече работодатели да търсят работници извън Европейския съюз.
Това е логично следствие от демографската структура на страната и от разминаването между нуждите на бизнеса и наличната работна сила. В сектори с високо текучество, сезонност или физически труд местният пазар често не успява да осигури достатъчно хора. Затова компании от различни индустрии все по-често гледат към държави от Централна Азия и други региони, откъдето могат да привлекат работници.
Следващият въпрос вече не е само колко хора ще бъдат допуснати до пазара на труда, а как България ще ги интегрира. Ако трудовата миграция остане просто административна процедура за запълване на свободни позиции, ефектът ще бъде краткосрочен. Ако обаче бъде свързана с устойчиви модели за обучение, адаптация и защита на правата на работниците, тя може да се превърне в един от инструментите за смекчаване на най-сериозния проблем пред икономиката – липсата на достатъчно хора.
