Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
ГЕРБ предлага достъпът на деца под 16-годишна възраст до социални мрежи и платформи за видеосъдържание да бъде ограничен, съобщи Нова телевизия. За целта партията е внесла промени в Закона за закрила на детето, мотивирани с растящите рискове за психичното здраве, концентрацията, съня и развитието на подрастващите.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Предложението предвижда ограничаване на достъпа до социални мрежи за деца до 16-годишна възраст. Мярката ще обхваща и платформите за видеосъдържание, които според вносителите също имат силно влияние върху дигиталните навици на подрастващите.
- Основният мотив на ГЕРБ е „все по-сериозното негативно влияние на социалните мрежи върху психическото здраве, концентрацията, съня и развитието на децата, както и нарастващата зависимост към дигиталното съдържание сред подрастващите“.
- Контролът върху възрастта трябва да се осъществява чрез специално технологично средство за проверка, което да позволява анонимно потвърждение на навършените години при регистрация в различните платформи. Това означава, че идеята не е потребителите задължително да предоставят пълни лични данни на самите социални мрежи, а възрастта им да бъде потвърждавана чрез отделен механизъм.
- Предложенията са внесени като промени в Закона за закрила на детето. Ако бъдат приети, те биха поставили България сред държавите, които търсят по-строги правила за достъпа на непълнолетни до социални мрежи и алгоритмично съдържание.
ДОПИРАТЕЛНА
Предложението отваря два паралелни дебата. Първият е свързан със защитата на децата от съдържание, зависимост към екрани и натиск от алгоритми, които задържат вниманието възможно най-дълго. Вторият е за това как подобна забрана може да бъде приложена технически, без да създава нови рискове за личните данни, свободния достъп до информация и правата на родителите.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Дебатът за децата и социалните мрежи вече не е само семеен или училищен въпрос. През последните години той се превърна в регулаторна тема в много държави, защото платформите отдавна не са просто място за общуване. Те са среди, управлявани от алгоритми, които подбират съдържание, измерват вниманието и насърчават потребителите да остават онлайн възможно най-дълго.
При децата този модел създава по-сериозни рискове. Те са по-уязвими към натиск за сравнение, онлайн тормоз, агресивно съдържание, дезинформация и постоянни стимули, които влияят върху концентрацията и съня. Затова все повече правителства търсят начини да ограничат достъпа или поне да изискат по-надеждна проверка на възрастта.
Най-радикалният пример е Австралия, където от декември 2025 г. влезе в сила забрана за достъп до големи социални платформи за потребители под 16 години, като компаниите са длъжни да предприемат мерки за блокиране на непълнолетни профили и могат да бъдат глобявани при неспазване на правилата.
Подобен дебат вече се води и в Европа. Европейският парламент призова за общоевропейска минимална възраст от 16 години за достъп до социални мрежи, платформи за видеосподеляне и AI „компаньони“, като за децата между 13 и 16 години се допуска достъп само със съгласие на родител. Паралелно с това отделни държави като Дания, Норвегия, Франция, Гърция и Испания обсъждат или подготвят собствени ограничения за достъпа на деца до социални мрежи.
