Огромна база данни с лична информация за почти всички чуждестранни журналисти, базирани в Пекин около 2021 г., е била открита в незащитена китайска система. Случаят разкрива нов етап в развитието на китайския модел за контрол – от мрежа от камери към алгоритмична система, която събира данни за самоличност, пътувания, контакти и поведение в реално време.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Изследователят по киберсигурност, известен с псевдонима NetAskari, случайно попада на незащитен китайски уеб панел, в който открива база данни с почти всички чуждестранни журналисти, работили в Пекин около 2021 г. Данните включват снимки от официални документи, лични телефонни номера, визова информация и дати на раждане. Той открива и собствените си лични данни в списък на китайската полиция за наблюдение.
- Системата е свързана с Бюрото за обществена сигурност в Джандзякоу – град в провинция Хъбей, който беше сред домакините на Зимните олимпийски игри през 2022 г. Според NetAskari става дума за тестова версия на платформа за дистанционно проследяване на чужденци, но част от данните в нея са реални.
- Откритата система показва как китайските власти развиват т.нар. „холографски профили“ – цялостни дигитални досиета, които комбинират данни от различни източници. Те могат да включват информация от камери за лицево разпознаване, пътувания с влак, места в конкретни вагони, хотелски регистрации, мобилни плащания, билети, социални мрежи и други следи от ежедневието.
- Особено внимание в системата е отделено на чужденци и най-вече на журналисти. Част от тях могат да бъдат маркирани със специален статус за проследяване в реално време, което позволява на полицията да получава автоматични предупреждения, когато конкретен човек влезе в дадена юрисдикция. Това създава сериозен риск за независимата журналистика, защото прави много по-трудно пътуването до чувствителни региони и контакта с източници.
- Платформата не се ограничава до индивидуално следене. Тя използва алгоритми за анализ на връзки между хора – например колко често дадено лице е засичано от камери с други хора, къде се срещат и колко време прекарват заедно. Така традиционното физическо наблюдение постепенно се заменя с автоматизирано картографиране на контакти, навици и движения.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Когато работиш като журналист в Китай, в общи линии предполагаш, че винаги си в полезрението им. Това, което ме учуди обаче, беше колко лесно се намира тази изключително чувствителна информация“, казва NetAskari пред Deutsche Welle.
ДОПИРАТЕЛНА
Темата за наблюдението в Китай отдавна не се изчерпва с камерите по улиците. Властите събират биометрични данни от чужденци при влизане в страната, а хотелите и местата за настаняване са задължени да подават информация към системите на полицията. В този контекст откритата от NetAskari платформа изглежда като следваща стъпка – не просто събиране на отделни данни, а обединяването им в оперативна система за проследяване и прогнозиране на поведение.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
3500 – приблизително толкова чуждестранни журналисти, според описанието на откритата база, са били включени в системата около 2021 г. Числото е важно не само заради мащаба, а защото показва, че наблюдението не е насочено само към отделни „рискови“ лица, а към цяла професионална група, чиято работа зависи от достъп до информация, движение и защитени източници.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Китай от години изгражда една от най-мащабните системи за държавно наблюдение в света. Първият ѝ видим слой беше мрежата от камери, системи за лицево разпознаване и полицейски контрол върху публичното пространство. С времето обаче моделът започна да се променя. Целта вече не е просто да се види къде е даден човек, а да се събере достатъчно информация, за да се разбере как се движи, с кого общува, какви навици има и какво вероятно ще направи след това.
Това е съществената разлика между класическото наблюдение и новия тип дигитален контрол. В миналото следенето на журналист, активист или чужд гражданин изискваше хора, автомобили, време и координация. Днес все по-голяма част от тази работа може да се върши от софтуер, който събира следи от билети, камери, плащания, регистрации и комуникации. Така наблюдението се превръща не в отделна операция, а в постоянна инфраструктура.
За чуждестранните журналисти това е особено чувствителен проблем. Работата им в Китай и без това е ограничена от политически контрол, натиск върху източници и затруднен достъп до региони като Синдзян. Ако една система може предварително да засече маршрута им, контактите им и местата, които посещават, тя може да направи независимото разследване почти невъзможно. Не е нужно журналистът да бъде спрян открито – достатъчно е източниците му да бъдат предупредени, маршрутът му да бъде предвиден, а средата около него да бъде контролирана.
Точно това прави случая с NetAskari толкова показателен. Той не разкрива само пробив в сигурността на един незащитен сървър. Разкрива посоката, в която се движи държавното наблюдение – към система, в която човекът се превръща в профил, профилът – в мрежа от връзки, а мрежата – в инструмент за контрол.