Минималната пенсия ще бъде увеличена от 322.37 евро на 347.51 евро от 1 юли 2026 г., след като депутатите приеха на първо четене промени в удължителния закон за бюджета. Поправките трябва да гарантират, че най-ниските пенсии ще бъдат осъвременени заедно с останалите, въпреки забавянето на редовния бюджет.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Промените бяха приети на първо четене с пълно мнозинство, а срокът за предложения между двете четения беше намален на пет дни. Целта е текстовете да бъдат окончателно приети навреме, за да може увеличението да влезе в сила от 1 юли 2026 г.
- По разчетите пенсиите трябва да бъдат увеличени със 7.8% по т.нар. швейцарско правило – механизъм, който отчита 50% от ръста на осигурителния доход и 50% от инфлацията. В случая формулата стъпва върху 12% ръст на осигурителния доход и 3.5% ръст на хармонизирания индекс на потребителските цени.
- Така минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст ще се повиши от 322.37 евро на 347.51 евро. Министерството на труда и социалната политика също посочва, че законовите промени са нужни, защото действащите разпоредби не дават достатъчно основание минималната пенсия да бъде повишена със същия процент в условията на удължен бюджет.
- Причината е техническа, но с пряк ефект върху доходите. Всички пенсии по правило се осъвременяват ежегодно от 1 юли, но минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се определя в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Тъй като редовният бюджет за 2026 г. се очаква да бъде окончателно приет през юли, без поправките част от пенсионерите можеше временно да останат извън увеличението.
- Поправките ще засегнат над 800 хил. души, или около една трета от пенсионерите в България, според вносителите. Именно това превръща законодателната промяна от процедурна поправка в социално значима мярка с непосредствен ефект върху най-ниските пенсионни доходи.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
25.14 евро – с толкова ще се увеличи минималната пенсия от 1 юли 2026 г., ако промените бъдат окончателно приети.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Швейцарското правило е един от основните механизми, чрез които пенсионната система в България се опитва да запази връзката между доходите на възрастните хора, инфлацията и развитието на пазара на труда. То не е политически бонус, а формула за ежегодно осъвременяване, която трябва да компенсира част от поскъпването на живота и да отрази ръста на осигурителния доход.
Проблемът тази година идва от бюджетната рамка. В нормална ситуация минималният размер на пенсията се залага в бюджета на Държавното обществено осигуряване. Когато обаче страната работи с удължителен бюджет, старите параметри продължават да действат, а това създава риск минималните пенсии да не бъдат увеличени едновременно с останалите.
Затова поправките са важни не само заради конкретната сума, а защото запълват пролука между автоматичната формула за индексация и процедурното забавяне на бюджета. В противен случай точно хората с най-ниски пенсии можеха да се окажат в най-неблагоприятна позиция – при положение че именно те са най-чувствителни към цените на храни, лекарства, отопление и основни услуги.