Професионалното образование в България остава силно разминаващо се с реалната структура на икономиката. Новият индекс на Института за пазарна икономика (ИПИ) показва, че през 2026 г. съответствието между приема в професионалните гимназии и нуждите на пазара на труда е 54.4 точки от 100 – резултат, който означава, че при около половината от учениците няма адекватно пазарно търсене за квалификациите, в които се обучават.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката измерва връзката между планирания прием по професии и реалната заетост на хора с придобита професионална квалификация в различни сектори. Скалата е от 0 до 100 точки, като по-високата стойност означава по-добро съвпадение между образованието и пазара на труда. През 2026 г. резултатът за страната е 54.4 точки.
- Изследването обхваща випуск от над 22 хил. ученици, които ще се обучават през следващите пет години в професии от шест ключови сектора. Според ИПИ резултатите показват, че вероятно над 10 хил. от тях няма да работят това, за което са учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите пет години. Общият прием за професионално обучение през учебната 2026/2027 г. е 36.9 хил. ученици.
- Най-голямото разминаване е в преработващата промишленост. Там са 34.1% от заетите с придобита професионална квалификация, но само 13.4% от приема в професионалното образование. Обратната картина се вижда при ИКТ – секторът привлича 17.5% от учениците в професионалното образование, но в него са едва 2.7% от заетите с придобита професионална квалификация.
- В строителството заетите с придобита професионална квалификация са 8.1%, докато приемът е 3.6%. В транспорта, складирането и пощите делът на заетите е 11.6%, а приемът – 2.6%. В хотелиерството и ресторантьорството ситуацията е обратна: 14.9% от приема срещу 8.1% от заетите с професионална квалификация. В селското стопанство приемът е 7.3%, а делът на заетите – 3.7%.
- Регионалните различия са значителни. Най-висок резултат има Разград с 68.2 точки, следван от Добрич с 64.8 точки и Русе с 63.8 точки. Според анализа причината е, че в тези области по-високият прием в селскостопански професии съвпада по-добре със структурата на местната икономика. На другия полюс са области като Габрово и Смолян, където има силно разширен прием в направления, които не отговарят достатъчно на местната икономика, и недостиг на кадри за индустрията.
- Дуалното обучение остава ограничено. През учебната 2026/2027 г. в дуална форма ще се обучават 3302 ученици от общо 36 879 места в професионалното образование, или около 9% от целия план-прием. Най-висок е делът на дуалното обучение в Русе – близо 42%, следвано от Габрово с 23.5%, Ловеч с 22.1%, Видин с 16.7% и София област с 15.8%.
ДОПИРАТЕЛНА
Проблемът не е, че професионалното образование няма стойност. Напротив – хората с придобита професионална квалификация имат по-добри показатели от средните за страната. Коефициентът им на икономическа активност през 2024 г. е 81.6% при 73.5% средно за страната. През 2025 г. коефициентът им на заетост е 79% при 70.9% средно, а безработицата – 3.2% при 3.6% средно за страната. Проблемът е, че системата често не подготвя кадри там, където търсенето е най-голямо.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
Над 10 хил. – толкова ученици от обхванатия випуск вероятно няма да работят това, за което са учили, ако структурата на икономиката се запази подобна през следващите пет години. Това е най-силният сигнал в анализа, защото превежда абстрактното несъответствие между образование и бизнес в реален риск – години обучение, които не водят до работа по професията.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Професионалното образование би трябвало да бъде най-пряката връзка между училището и пазара на труда. В България то има широка мрежа – предлага се във всички 28 области и в над 80% от общините. Около половината от учениците се обучават за придобиване на професионална квалификация, а всяка година професионално образование завършват около 20 хил. ученици, или около 1/3 от всички завършващи в страната.
Именно затова разминаването с икономиката е толкова важно. Когато приемът се планира според съществуващи паралелки, традиция или по-ниска цена на обучението, а не според реалните нужди на работодателите, системата започва да произвежда два проблема едновременно. От едната страна бизнесът не намира достатъчно кадри за индустрията, транспорта, строителството и техническите дейности. От другата страна част от учениците завършват професии, които не им дават достатъчно добра реализация.
Най-ясно това се вижда в контраста между индустрията и по-популярните направления. Преработващата промишленост концентрира най-голям дял от заетите с професионална квалификация, но приемът в професии, свързани с нея, е значително по-нисък. В същото време ИКТ привлича много ученици, но анализът поставя важен въпрос – дали недостигът в сектора е за кадри със средно професионално образование, или основно за специалисти с висше образование.
Изводът на ИПИ е, че са нужни промени в няколко посоки: по-добро планиране на приема според заетостта, демографията и регионалната икономика; разширяване на дуалното обучение; по-широко отраслово образование вместо прекалено тесни специализации; и постоянно професионално ориентиране. Без такава промяна професионалното образование рискува да остане система, която поддържа паралелки, но не решава най-големия проблем на икономиката – недостига на подходящи хора.
