Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Средните глобални температури ще останат близо до рекордни нива поне до края на десетилетието, предупреждава нов доклад на Световната метеорологична организация и Метеорологичната служба на Великобритания. Прогнозата поставя отново във фокус границата от 1.5 градуса Целзий – прагът, който Парижкото споразумение опитва да задържи като дългосрочна климатична цел.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Средната годишна глобална температура близо до земната повърхност се очаква да бъде между 1.3 и 1.9 градуса Целзий над нивата от прединдустриалния период 1850-1900 г. през всяка година между 2026 и 2030 г., сочи докладът, цитиран от Ройтерс.
- Авторите прогнозират, че има висока вероятност поне една година в периода до 2030 г. да надмине 2024 г. – най-горещата година, измервана досега. Според AP вероятността за нов рекорд в този период е 86%.
- Докладът предупреждава и за много вероятно временно преминаване на границата от 1.5 градуса Целзий в поне една от следващите пет години. Това не означава автоматично, че Парижкото споразумение е окончателно нарушено, защото целта му се отнася до дългосрочното средно затопляне, а не до отделна година.
- Арктика остава един от най-уязвимите региони. Според Ройтерс затоплянето там се очаква да бъде над 3.5 пъти по-бързо от глобалната средна стойност, а през следващото половин десетилетие се прогнозира допълнително топене на морския лед в Баренцово море, Берингово море и Охотско море.
- Прогнозите сочат и промяна във валежите. Очакват се по-влажни условия в части от Северното полукълбо, включително Северна Европа, Аляска, Сибир и Сахел, докато в Амазония се очаква нетипично за сезона засушаване.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Има много ясни доказателства, че климатът се затопля и че средната глобална температура продължава да се покачва“, заяви пред Ройтерс Мелиса Сийбрук, изследовател от Метеорологичната служба на Обединеното кралство.
ДОПИРАТЕЛНА
Сийбрук предупреждава, че затоплянето на Арктика може да наруши климатичните системи и да доведе до по-сурови метеорологични явления, особено в северните части на света. Този риск е важен, защото Арктика не е изолирана климатична зона – промените там влияят върху атмосферната циркулация, морския лед, океанските процеси и екстремните явления далеч извън полярния регион.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
75% – толкова е вероятността средната глобална температура за периода 2026-2030 г. да надхвърли 1.5 градуса Целзий спрямо прединдустриалните нива, според AP. Това е различен и по-тревожен показател от еднократно преминаване на прага в отделна година, защото измерва средното затопляне за целия петгодишен период.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Прагът от 1.5 градуса Целзий се превърна в символ на глобалната климатична политика след Парижкото споразумение от 2015 г. Тогава правителствата се ангажираха да ограничат повишаването на температурата значително под 2 градуса Целзий и да продължат усилията за задържането му до 1.5 градуса. Причината е, че всяка допълнителна десета от градуса увеличава риска от по-интензивни горещи вълни, суши, екстремни валежи, топене на ледници и загуби за земеделието, инфраструктурата и здравето.
Новият доклад не казва, че светът окончателно е преминал тази граница в юридическия смисъл на Парижкото споразумение. Но показва, че климатичната система вече се движи опасно близо до нея. Разликата е важна: една рекордно топла година може да бъде усилена от естествени явления като Ел Ниньо, но когато няколко поредни години остават близо до рекордните нива, това вече очертава по-дълбока тенденция.
Очакванията за силно Ел Ниньо през зимата и възможното му продължаване през 2027 г. допълнително засилват риска от нови температурни рекорди. Ел Ниньо представлява периодично затопляне на повърхностните води в централната и източната част на Тихия океан и обикновено продължава между 9 и 12 месеца. В комбинация с дългосрочното затопляне, причинено от човешката дейност, подобно явление може да изтласка глобалните температури до нови върхове.
За правителствата и бизнеса това означава, че климатичният риск все по-малко може да се разглежда като далечна прогноза. Той вече влиза в разходите за енергия, застраховане, земеделие, транспорт, здравеопазване и инфраструктура. Следващите пет години ще бъдат тест не само за климатичната политика, но и за способността на икономиките да се адаптират към свят, в който „почти рекордно топло“ все по-често се превръща в новата нормалност.
