NIK и дръзкият план на създателите ѝ да растат насред бурята

Когато през май 2024 г. анализира резултатите от изборите в Южна Африка, една мисъл изскача в главата на Иво Куманов: „О, не; не отново“. Първият прочит на резултатите поставят пред дилема Иво Куманов и брат му Калоян, които току-що са решили да открият в Южна Африка дъщерно дружество на своята компания за прецизно земеделие NIK Group, дали въобще да реализират плана си.

В крайна сметка Куманови не променят идеите си. Но и до днес ситуацията напомня на Иво Куманов (43) за времето, когато двамата отварят дъщерно дружество в Украйна буквално месеци преди началото на пълномащабната си инвазия в Украйна.

Когато руските танкове нахлуват, Куманови си казват, че решението да стартират бизнес в Украйна ще е пълен провал. Вместо това продажбите там растат всяка година и през 2025 г. именно Украйна е чуждестранният пазар на NIK с най-много приходи. „Миналата година имахме най-високи продажби там – казва Калоян Куманов (37). – Казвам това, защото понякога даден пазар изглежда труден, но може да бъде доста добър.“

Днес Южна Африка и Украйна са два от пазарите, на които двамата братя възлагат големи надежди за бизнеса на NIK, която спечели първо място в категория „Земеделие“ на Forbes Bulgaria Business Awards 2026. Компанията, която продава всичко от умни земеделски машини, през софтуер и анализи на почви, до обучения за фермери, търси възможности да диверсифицира приходите си, за да намали зависимостта си от анемичния български пазар. Калоян Куманов посочва, че усилията да се пренесе успешният опит на NIK в България към пазарите в чужбина е най-голямото предизвикателство, пред което компанията е изправена.

Тази диверсификация може да помогне на NIK по-лесно да премине през перфектната буря, която военните конфликти, регулациите, климатичните промени и падащите цени на зърнените храни създадоха в земеделието. Всички тези фактори ограничиха възможностите на фермерите – основните клиенти на NIK – да инвестират в прецизно земеделие.

През 2024 г. консолидираните приходи на NIK бяха над 50 млн. евро. Калоян ­Куманов твърди, че бизнесът им е продължил да расте и 2025 г. (официални данни все още не са публикувани). „От гледна точка на приходи ние имаме ръст през 2025 г., но част от причината да имаме този ръст са новите пазари, които стартирахме и които отворихме“, казва той.

В същото време някои от бизнес звената на NIK показват забавяне. Общите приходи на „НИК Смарт машийнс“ – компанията за търговия с умни земеделски машини – са намалели с над 40% до 32 млн. лв. в периода между 2022 и 2024 г.

ТЕЗИ ОБОРОТИ ВЕРОЯТНО СА ЗВУЧАЛИ НЕМИСЛИМО ПРЕЗ 2002 Г.

когато Иво Куманов стартира дребен бизнес с продажбата на GPS системи на фермери. По това време той е студент в УНСС и в желанието си да помогне на баща си, който от преподавател във военната академия в Шумен се преквалифицира като земеделски производител, открива, че фермерите проявяват интерес към GPS системи, с които могат да правят базови замервания на земеделските площи. „Ние имахме тогава късмета да успеем много бързо да акумулираме голям брой клиенти с голям брой продажби, решавайки един съществен проблем за сектора“, спомня си Куманов.

Брат му Калоян (част от „30 под 30“ за 2016 г.) се включва в бизнеса още като тийнейджър, като първоначално се занимава с различни маркетингови дейности, включително раздаване на брошури. По това време маркетингът за подобна компания се съсредоточава основно в обяви във вестниците и участие по изложения. „Когато сме ходили на различни бизнес събития, на първите ни пътувания, обучения, бизнес срещи, някак си изглежда забавно как са ни виждали нашите партньори: 20- и под 20-годишни, направо може да кажем деца до някаква степен“, казва Калоян Куманов, който като тийнейджър прави планове да учи в чужбина, но ги загърбва, за да се занимава по-сериозно със семейния бизнес.

Днес брат му Иво определя като свой успех факта, че е успял да разубеди Калоян да замине зад граница и вместо това да остане в България, за да развиват общ бизнес. Направил е първата си ангелска инвестиция в мен, казва по този повод Калоян.

Братята започват да продават специализирано оборудване, което автоматизира земеделската техника и я прави полуавтономна. Това тяхно решение съвпада с периода около 2007 г., когато България е приета в Европейския съюз и за българските фермери се отключват вратите към европейските субсидии: включително за модернизиране и автоматизация.

Така портфолиото на NIK започва да се разраства. През годините компанията започва да продава оборудване, системи за поливане, дронове, софтуер за управление на машини и земеделски стопанства, лабораторни изследвания. През 2014 г. създава GeoSCAN – платформа за мониторинг на посевите чрез сателитни данни. Влиза дори в бизнеса със соларни системи, след като основателите є си дават сметка, че земеделците са в уникална позиция да разполагат соларни панели на земеделските площи, които притежават.

Стратегията на NIK е да създаде около себе си екосистема: не просто да предлага решения на Trimble (автоматизация, GPS и големи данни), Kverneland (машини за почвообработка и сеитба) или Valley (поливни системи), а да гарантира на фермерите, че различните продукти ще могат да са съвместими помежду си.

РАЗРАСТВА СЕ И ПАЗАРНОТО ВЛИЯНИЕ НА КОМПАНИЯТА, КОЕТО ЗАПОЧВА ДА НАПУСКА ПРЕДЕЛИТЕ НА БЪЛГАРИЯ.

NIK открива свои поделения в страни като Румъния, Италия, Испания, Португалия, Швейцария.

Но влизането на България в ЕС и отварянето към европейските пазари идва със собствени трудности. Земеделският пазар е силно регулиран и в значителна степен зависим от европейските субсидии. Инициативи като „Зелената сделка“ въведоха остри ограничения върху дейността на фермерите: какви екологични ангажименти трябва да изпълняват, какви торове и пестициди могат и не могат да използват. В същото време тези ограничения не стоят пред фермерите от трети страни, които могат да внасят продукцията си в ЕС.

Има и съвсем актуални примери като търговското споразумение между ЕС и Меркосур, най-голямото обединение на държави в Южна Америка. Още преди подписването сделката изкара по улиците на Европа недоволни фермери да протестират през 2024 г. и 2025 г. Споразумението премахна високите мита за редица европейски стоки, включително автомобили, лекарства и машини. В замяна пазарите в ЕС отвориха широко врати за внос на южноамериканска селскостопанска продукция, конкурирайки местните производители.

И докато цените на зърнените култури падат, геополитически конфликти като войната в Украйна само наливат масло в огъня. След първоначално шоково поскъпване при старта на войната цената на пшеницата падна заради големия износ от Украйна, който заля пазарите в Източна Европа. Това пък удари приходите на местните фермери.

Между март 2022 г. и април 2026 г. фючърсите върху пшеница на Чикагската стокова борса са паднали с над 50% до 5.9 долара за бушел. Намалели са и цените на други зърнени култури като царевицата и соята.

Трусът на пазара за зърнени култури се пренесе при продажбите на земеделски машини. През 2024 г. европейският пазар на трактори e ударил десетгодишно дъно, показват данните на Европейската асоциация на производителите и търговците на агротехника (CEMA). България не се отделя от тренда, като само през 2025 г. регистрациите на нови трактори в страната са намалели с 27% до 920 машини.

„Намаляващите регистрации на нови машини отразяват пониженото търсене на трактори от земеделците в Европа – коментират от CEMA. – За този тренд спомагат редица фактори: по-ниски печалби на фермерите в някои ключови земеделски отрасли, затруднен достъп до държавна помощ за инвестиции в машини и неблагоприятни климатични условия в много части на Европа.“

Някои от големите производители на земеделски машини вече усещат жегата. През 2024 г. спад в продажбите отчетоха големи производители на техника като John Deere, CNH Industrial, AGCO. Други като Kubota, Valmont Industries и Bucher Industries отчитат спад през 2025 г., показва проучване на S&P Global.

„Тази група производители очаква прогнозен спад на приходите от 8% през 2025 г., след по-рязък спад от 15% през 2024 г. – коментираха през ноември анализаторите на S&P Global. – Продажбите на земеделски машини остават под натиск: този сегмент се очаква да спадне с 11% през 2025 г. след спад от 19% през 2024 г., отразявайки продължаващата слабост на ключови крайни пазари.“

БРАЯН КНУТСЪН, ГЛАВЕН ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА TITAN MACHINERY

определя изминалата фискална година като „трудна“ за компанията. Въпреки че Titan, която е един от големите дилъри на земеделска техника по света (има дъщерно дружество и в България), публикува изненадващо добри приходи за последното тримесечие на фискалната 2026 г., комбинацията от по-лоша от очакваното финансова загуба и общия спад в приходите за годината разклати доверието на нейните инвеститори и през март 2026 г. акциите є поевтиняха рязко, макар след това да възстановиха спада.

Други производители като Trimble, на която NIK са дистрибутор, не изглеждат толкова засегнати от кризата на пазара. Компанията отчете 3% спад на приходите през фискалната 2025 г. до 3.6 млрд. долара, от които 2.4 млрд. долара са от съществуващи клиенти (ARR). Този факт отразява една радикална промяна, която Trimble направи през 2024 г. Тогава компанията създаде дъщерно дружество с AGCO, в което прехвърли значителна част от бизнеса си с хардуер, за да може да се съсредоточи върху разработката на софтуер и така да диверсифицира приходите.

Куманови също се надяват, че диверсификацията и излизането на нови пазари ще помогне на компанията да премине през кризата без съществени трусове. „Работейки на различни пазари, успяваме да постигнем една диверсификация, тъй като понякога се получава така, че в Румъния или в Италия имаме потенциал за по-добър растеж и го реализираме – казва Иво Куманов. – Опитваме се да диверсифицираме риска през пазарно разрастване и съответно развитие на нови продукти в портфолиото.“

Изглежда, че една от големите възможности се намира на развиващите се пазари в Африка като Замбия, Зимбабве и Кения. Двамата братя осъзнават този факт, когато Bayer Crop Science – поделението на Bayer, което се занимава с агрохимия и биотехнологии и което си партнира с NIK – започва да налива пари в свой собствен офис в Замбия. Калоян Куманов смята, че пазарите там ще се развият значително през следващите 10 години. „Когато видиш, че партньор като Bayer Crop Science инвестира милиони в държава като Замбия, това е много ясен сигнал, че нещо се случва в земеделието“, казва той.

Ако искат да се развиват на нови пазари, Куманови ще трябва да намерят успешна формула, която им позволява да инвестират в растеж, докато в същото време чистият финансов резултат на бизнеса остава да плува над повърхността. „Фокусът не е задължително върху приходите. Ние сме доволни, че финансовият ни резултат за 2025 г. е по-добър от този за 2024-та, което за нас е много добро постижение – казва Иво Куманов. – И смятаме да запазим този тренд.“ И всичко това, докато земеделието в Европа е притиснато като в менгеме от стагниращи фактори.

Инвеститори или набиране на капитал през борсата биха били примамливи варианти за осигуряването на допълнителен финансов ресурс за растеж. Но двамата братя отговарят резервирано на такъв въп­рос, като отговорите им сочат към идеята засега по-скоро да растат на мускули. „Предпочитаме да имаме независимост и възможност много бързо да вземаме решения – казва Иво Куманов. – Защото това, между другото, е много важно в нашия бизнес: да сме бързи.“