Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Очакваната средна продължителност на живота в България достига 75.9 години за периода 2023–2025 г., като се увеличава с 0.3 години спрямо предходния период. Данните на НСИ показват възстановяване на показателя, но и запазване на сериозни различия между мъжете и жените, градовете и селата, както и между отделните области в страната.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Очакваната средна продължителност на предстоящия живот общо за населението на България през периода 2023–2025 г. е 75.9 години. Това е увеличение с 0.3 години спрямо периода 2022–2024 г.
- Разликата между мъжете и жените остава значителна. Средната продължителност на живота при мъжете е 72.2 години, докато при жените достига 79.6 години – с 7.4 години повече.
- Спрямо 2015 г. продължителността на живота се увеличава и при двата пола, но по-силно при жените. При мъжете ръстът е 1.1 години, а при жените – 1.6 години.
- Животът в градовете остава свързан с по-висока очаквана продължителност. Населението в градовете има средна продължителност на живота от 76.7 години, докато в селата тя е 73.8 години. Разликата е 2.9 години. И в градовете, и в селата показателят се увеличава с 0.3 години спрямо предходния период.
- За хората, навършили 65 години, очакваната продължителност на живота е 17 години. При мъжете тя е 14.7 години, а при жените – 18.8 години. Спрямо предходния период показателят за тази възрастова група също се увеличава с 0.3 години.
- Регионалните различия са ясно изразени. Очакваната продължителност на живота варира от 72.7 години в област Видин до 78.2 години в София-град. Жените живеят по-дълго от мъжете във всички области, като най-голямата разлика между половете е във Видин – 8.9 години, а най-малката е в Кърджали – 5.9 години.
ДОПИРАТЕЛНА
Данните за продължителността на живота са един от най-важните демографски индикатори, защото обобщават ефекта от здравеопазването, начина на живот, социално-икономическите условия, доходите, достъпа до медицински услуги и регионалните неравенства. Повишението с 0.3 години показва подобрение спрямо предходния период, но големите разлики между мъже и жени, градове и села, както и между отделни области подсказват, че средната стойност прикрива силно различни реалности в страната.
Особено важен е контрастът между София-град и Видин. Разликата от 5.5 години между областта с най-висока и областта с най-ниска очаквана продължителност на живота показва, че демографските проблеми в България не са само национален, а и силно регионален въпрос.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Продължителността на живота е показател, който реагира бавно, но казва много за състоянието на обществото. В България той се подобрява спрямо предходния период, но остава белязан от няколко трайни проблема – по-висока смъртност при мъжете, по-слаби здравни и социални показатели в част от регионите и отчетлива разлика между градската и селската среда.
По-дългият живот в градовете обикновено се свързва с по-добър достъп до болници, специалисти, профилактика, образование, транспорт и по-високи доходи. В селата тези фактори често са по-слабо развити, което се отразява върху здравето и преживяемостта. Подобна е логиката и при регионалните различия – София-град е с най-висока очаквана продължителност на живота, докато Видин остава в другия край на класацията.
Разликата между мъжете и жените също е важен структурен проблем. По-ниската продължителност на живота при мъжете обикновено се свързва с по-висока смъртност в активна възраст, по-рисково поведение, по-слаба профилактика и по-късно търсене на медицинска помощ. Затова подобрението в общия показател е добра новина, но не отменя нуждата от политики, насочени към профилактика, достъп до здравеопазване и намаляване на регионалните различия.
