Инфлацията в България отново се ускорява и според експресната оценка на НСИ достига 7% на годишна база през май. Данните идват на фона на по-висока инфлация и в еврозоната, поскъпване на енергията и нарастващ фискален натиск, след като Европейската комисия предупреди, че бюджетният дефицит на страната може да надхвърли 4% от БВП през 2026 и 2027 г.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според експресната предварителна оценка на НСИ месечната инфлация през май е 0.2%, а годишната инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени, достига 7%. Това е ново ускорение спрямо април, когато годишната инфлация беше 6.8%, и значително над нивата от март и февруари – съответно 4.1% и 3.3%.
- Натискът през май идва основно от транспорта, където цените се очаква да се повишат с 1.2% на месечна база. Услугите на ресторанти и хотели, както и алкохолните напитки и тютюневите изделия, се очаква да поскъпнат с по 0.9%.
- Хармонизираният индекс на потребителските цени – показателят, който се използва за сравнение в ЕС – показва месечна инфлация от 0.3% и годишна инфлация от 6.3% през май. Това поставя България значително над последното официално отчетено равнище за еврозоната – 3% през април, когато България вече беше сред страните с най-висока инфлация в ЕС с 6% по ХИПЦ.
- В еврозоната инфлацията също се движи нагоре. По данни на Евростат тя се повиши от 1.9% през февруари до 2.6% през март и 3% през април, а пазарните очаквания, цитирани от Ройтерс, са за ново ускорение до около 3.3% през май заради по-високите разходи за енергия и ефектите от напрежението в Близкия изток.
- Данните за май са предварителни и са изчислени на база регистрирани цени, които представляват около 90% от всички планирани регистрации за месеца. Окончателните данни за инфлацията през май ще бъдат публикувани от НСИ на 15 юни.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Дефицитът за миналата година беше значително над 3%, а тази година се очаква да бъде още по-висок“, заяви премиерът Румен Радев, след като обяви, че Европейската комисия ще започне процедура за свръхдефицит срещу България на 3 юни.
ДОПИРАТЕЛНА
Ускоряването на инфлацията съвпада с чувствителен момент за публичните финанси. Европейската комисия вече прогнозира, че дефицитът на България ще остане над 4% от БВП през следващите две години, движен от социални разходи, заплати в публичния сектор, разходи за отбрана и липса на достатъчни компенсиращи мерки. Това означава, че страната е изправена едновременно пред ценови и бюджетен натиск – комбинация, която ограничава възможностите за щедри антиинфлационни мерки без риск от допълнително влошаване на дефицита.