Европейската комисия обсъжда възможност да даде на държавите членки допълнителна бюджетна свобода, за да ограничат ефекта от по-скъпата енергия заради войната с Иран.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според информация на Bloomberg правителствата може да получат право да изразходват допълнително до 0.3% от БВП за енергийни мерки, без тези разходи да се отчитат по обичайните фискални правила на ЕС.
- Идеята наподобява въведения по-рано механизъм за разходите за отбрана, който позволява определени инвестиции да не се отчитат при оценката на бюджетния дефицит и дълга.
- Темата беше поставена от италианския премиер Джорджа Мелони в писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, а впоследствие беше обсъдена и на срещата на финансовите министри от еврозоната в Кипър в края на май.
- По думите на европейския комисар по икономиката Валдис Домбровскис Комисията анализира различни политически и фискални инструменти за справяне с кризата, включително използването на съществуващите механизми за гъвкавост.
АКЦЕНТ
Брюксел се опитва да избегне повторение на енергийната криза от 2022 г., когато скокът на цените на газа и електроенергията принуди европейските правителства да отпуснат стотици милиарди евро за компенсации на домакинства и бизнес. Настоящият риск за доставките през Ормузкия проток отново поставя под натиск енергийните пазари. Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди, че всяка фискална подкрепа трябва да бъде временна, целенасочена и съобразена с конкретните нужди. Според нея прекомерно щедри мерки могат да засилят инфлационния натиск и да наложат по-строга парична политика.
ВАЖЕН ЦИТАТ
“В момента разглеждаме различни политики, включително фискални възможности, за да отговорим по най-добрия начин на кризата, включително използването на съществуващите механизми за гъвкавост в рамката на ЕС“, заяви европейският комисар по икономиката Валдис Домбровскис след срещата на Еврогрупата през месец май.
ДОПИРАТЕЛНА
Сред обсъжданите въпроси е и въвеждането на данък върху свръхпечалбите на енергийните компании. Причината – силните резултати на Shell, BP и TotalEnergies за първото тримесечие на годината. Въпреки политическия натиск обаче, част от индустрията и анализаторите предупреждават, че по-високото данъчно облагане може да ограничи инвестициите в енергийния сектор в момент на нестабилност.