„Покрай последните развития в цените на храните и на горивата у нас отново, за кой ли път, се заговори за злите спекуланти и за необходимостта държавата да им стъпи на врата.“
Това изречение е първото от колонка на списание Forbes, публикувана през… април 2011 г. Може да бъде публикувано и днес, 15 години по-късно, без никаква редакция и без да загуби нито грам от актуалността си.
Думата „спекулант“ е особена в българския език и в българското стопанско мислене. Изначалното й значение, идващо от латински, обозначава човек, който заема определени пазарни позиции стъпвайки на догадки, базирани на много оскъдни знания и информация, опирайки се на собствено, особено и интуитивно „виждане, умствено отражение“ (speculum) на конкретна ситуация.
С времето тя започва да обозначава нещо много различно – лош човек, който злоупотребява с някаква своя позиция, за да притисне купувачи да купуват много по-скъпо, отколкото биха могли да го правят при липса на „спекуланти“. Впоследствие думата започна да става удобен обозначител за хора, които незнайно точно как, но със сигурност причиняват високи цени.
В онази колонка ставаше дума как, дори погледнати през най-негативната за тях възможна дефиниция, спекулантите все пак имат положителен принос за общото благо. Но тук ще стане дума за друга страна на въпроса. Тя е свързана вече не с явлението на спекуланта, а със самата дума.
Думата „спекулант“ в българския език се е превърнала в дума вампир. Думите вампири са определена категория думи, чиято цел отдавна вече не е да обозначат нещо ясно определено и смислено, а точно обратното. Целта им е да изпълнят чуващия ги човек с емоции, не с мисли, да играят чрез тези емоции върху базови, могат да се нарекат низки, инстинкти. Като едновременно с това изрично целят на пречат на рационална мисъл, на яснота и хладнокръвие в преценката и във формирането на мнение. В крайна сметка целта на употребата на думи вампири е всякаква рационалност и прецизност на мисълта да бъде „изсмукана“ от разговора и той да бъде лишен от възможността за търсене, камо ли намиране, на каквото и да било решение на какъвто и да било реален проблем.
В българския език вече има много такива думи вампири, които доста успешно изтласкват разума от обществения разговор, без да имат (вече) какъвто и да било рационален и използваем смисъл, но пък със способността да бунят чувства и първични инстинкти. Само няколко примера включват думи като „неравенство“, „дясно“ (в малко по-малка степен „ляво“), „неолиберално“, „остеритет“.
Доколкото цялото човечество днес живее в епохата на инфлацията, по причини далеч надхвърлящи хоризонта на тази колонка, цените непрекъснато растат. Правят го и в България. На моменти това нарастване е сравнително бързо, като във всеки един от тези моменти сместа от причиняващи го фактори е напълно уникална. И сегашният епизод в България, доколкото има в известна степен ускорено нарастване на цените, се дължи на уникална само за днес и тук смес от фактори. Ако по някакъв начин държавна политика изобщо е в състояние да въздейства на инфлацията в посока надолу, тази смес трябва да бъде възможно най-ясно установена. Това става чрез хладнокръвно, рационално, стъпващо на знания (смея ли да кажа наука) и на възможно най-пълен и релевантен набор от детайлни данни измерване и анализ. И в никакъв случай не става чрез обрисуване на ситуацията през думи вампири.
Докато публични политики се обсъждат и обясняват през думи вампири, никакви положителни ефекти от тези политики не може да бъдат очаквани. Докато чакам появата на рационално, образовано и премерено говорене по подобни теми, а единствено то може да доведе до ефективни политики, аз ще продължа да се опитвам да купувам благата, които потребявам, възможно най-евтино и да продавам труда си възможно най-скъпо. С една дума, да бъда спекулант.
