Боряна Илиева, която твори между архитектурата и киното

През октомври 2022 г. Боряна Илиева е на събитие на сценографската общност на гръцкия остров Спецес. Сред присъстващите са някои от най-известните имена в киносредите – дългогодишният творчески партньор на Стивън Спилбърг, Рик Картър, сценографът на „Върховният Марти“, Джак Фиск, както и сценографът на „Властелинът на пръстените“, Грант Мейджър, с когото Илиева разговаря по време на панелна дискусия на тема скицирането в сценографията. „Тогава си дадох сметка, че работата ми им е полезна, отпуснах се и започнах да разговарям с тях съвсем свободно – казва Илиева. – Това са гениални хора, които работят рамо до рамо с режисьора. По време на пандемията бяха прекарали две години затворени вкъщи и имаха голяма нужда да се срещнат с общността си.“

Пред Forbes Илиева (44) споделя, че намира за „невероятно“ докъде е стигнала с проекта си Floor Plan Croissant, който започва преди повече от десет години от любов към рисуването, архитектурата и киното. Днес тя е пресъздала с акварел архитектурните планове на домовете на над 120 емблематични филма, а проектът ѝ се е превърнал в устойчива професия. „Искам всяка картина да не е просто суха репрезентация на архитектурното пространство, а да има душа в нея – това, което съм видяла като вълшебство във филма – казва Илиева. – За да я нарисувам, къщата трябва да се усеща като един от героите.“

ИЛИЕВА ОБИЧА да рисува от дете. Когато е 11-и клас в софийската Първа английска гимназия, започва да ходи на уроци по рисуване, за да кандидатства архитектура в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Първата година обаче не е приета. „Тогава беше много трудно да се влезе – около мен имаше талантливи хора, които не ги приемаха по 5-6 години – казва тя. – Затова и не се отказах – влязох да уча инженерна специалност и продължих да ходя на жестоки уроци по рисуване.“ В рамките на година тя посвещава уикендите си на уроци, които траят по над 12 часа. „Не бях виждала досега такъв маратон – искаш или не, това, което имаш, просто се изважда от теб“, казва тя.

След като завършва архитектура, през 2006 г. основава архитектурното студио 11AM с партньора си Панайот Савов, който до голяма степен изгражда разбирането ѝ за киното. „От него можеше да се научава за субкултурата в София, до която аз нямах достъп тогава – казва Илиева. – Това после го пренесохме в работата – не хващахме проект, с който да не можем да разкажем история и да сложим наше си послание.“

През годините двамата се занимават основно с проекти за еднофамилни къщи и с интериорите на апартаменти. Към клиентите си са селективни – взимат по два проекта годишно. С настъпването на глобалната финансова криза през 2008 г. обаче остават без работа. „Хората се изплашиха и заключиха парите си – казва Илиева. – Спомням си, че точно тогава работихме по къщата на двама души, брат и сестра. Направихме форма, паралелепипед, който счупихме на две – като ги доближиш мислено, двете половини се сглобяваха. Не реализирахме проекта, но мислехме по този начин – да има поезия, нещо, което да запали искрата у човека отсреща.“

Останали без работа, през 2010 г. двамата започват да прекарват времето си предимно в гледане на филми у дома. В продължение на две години Илиева няма проекти, по които да работи. Така започва да скицира с молив интериори от филми и разбира, че ѝ е интересно. „Гледали сме артхаус, европейско кино – казва Илиева. – Това са много често историите на персонажи с малък, уютен дом, който е важен за филма. Той е огледалото на душата на главния герой – като видиш къде живее, започваш да си обясняваш неща за него.“

Първият интериор, който успява да нарисува през 2015 г., е от филма „Любов“ на австрийския режисьор Михаел Ханеке. Илиева прекарва дни в опити да разбере разпределението на парижкия апартамент, в който се развива действието, а когато се справя, го възприема като истинско постижение. „Бях отложила всичките си ангажименти за деня – казва тя. – Когато го нарисувах, около мен имаше аура. Видях много потенциал в тази работа – лично мой, за някакво мое щастие. Не си спомням да съм се чувствала толкова щастлива преди.“

ОТТОГАВА НАСАМ Floor Plan Croissant „заживява свой живот“. Илиева прави списък с филми, по които иска да създаде картини, и постепенно започва да отказва архитектурни проекти в преследване на личното удовлетворение от работата. „Можех да си го позволя, защото имах гръб – Панайот и подкрепата му”, казва тя. – Прекарах 2-3 години в рисуване и филми от сутрин до вечер.“ През 2016 г. двамата работят по последния си проект за 11AM. Същата година Илиева създава Instagram профила на Floor Plan Croissant, след като разбира, че картините ѝ вече циркулират в платформата. За една вечер събира хиляда последователи.

„Една картина ми отнема около два-три месеца – казва Илиева. – Има ужасно много детайли и дори да виждам, че става страхотно, накрая съм изморена. Така че любимата ми част от работата е празният бял лист, началото на приключението.“

През годините основна част от предизвикателствата, през които преминава, е свързана с намирането на интериорните планове на домовете, които рисува. Когато работи по „Клети създания“ и не успява да влезе в контакт със сценографите на филма, намира сателитна снимка на къщата, построена за снимките, преди да бъде поставен покривът ѝ. „Бях съсипала приятелите си колко съм нещастна и колко искам да я нарисувам – казва тя. – Като имах всичко, беше голяма радост – хората бяха на работа, а аз им звънях: „Няма да повярваш, сипвам си вино в два следобед!“.

Днес на Илиева ѝ се налага все по-рядко да се справя с подобни трудности. Тъй като над половината от последователите на проекта в Instagram са лица от киносредите, все по-често се случва добре познати сценографи да ѝ пишат с молби за картини. След срещата на общността в Гърция през 2022 г. Илиева вече се чувства спокойна, че проектът ѝ е ценен и полезен за хората в индустрията. „Тогава ми беше притеснено, защото не се познавах с голяма част от тях и си мислех, че трупам слава на техния труд – казва тя. – Оказа се, че са благодарни, че съществува такъв проект, защото той осветява тяхното съществуване. Сценографите са в сянката на прожекторите, а изнасят филмите на раменете си.“

До момента любима част от работата ѝ е да допринася за популярността на не толкова комерсиални филми. Обича и да се среща с аудиторията си. Когато говори с Forbes през пролетта на 2026 г., е в процес на подготовка на нова изложба. „Правя по около две на година – казва Илиева. – Проектът е много подходящ за изложби по филмови фестивали или кина с галерии, защото там са хората, които се вълнуват от темата.“

Днес, когато получава покани за работа като сценограф във филми, Илиева отказва. Знае, че подобно начинание ще я върне към архитектурата и проектирането, и ще заеме времето, което би прекарала в рисуване. На въпроса за бъдещите си планове и мечти отговаря: „Искам просто да не губя искрата и проектът да е така, както е сега. Всяка година има нови филми и съответно режисьор, който е заложил чиста енергия в работата си, а мен това ме пали. Искам спокойствие и да рисувам.“