Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Да не си съгласен с хора с власт може да бъде плашещо. Най-успешните комуникатори умеят тактично да изразяват несъгласие с висши ръководители, без да вредят на собствената си репутация. Те рядко, ако изобщо някога, казват директно на човек с власт: „Грешите.“ Това е излишно конфронтационно и превръща продуктивния разговор в спор.
Когато обаче е направено правилно, несъгласието с лидерите може да бъде един от най-бързите начини човек да спечели тяхното уважение и доверие. Ето пет фрази, с които несъгласието може да бъде изразено дипломатично.
- „Това е основателна гледна точка. Предизвикателството, което виждам, е…“
Добре е първо да се намери зона на съгласие, преди да се представи контрааргумент. Например притеснението за срока може да е напълно валидно, дори ако предложеното решение не е реалистично.
Признаването на стойността на чуждата гледна точка показва участие в разговора, вместо автоматично поставяне на прегради. Това също така намалява защитната реакция и прави много по-вероятно ръководителят да чуе следващия аргумент.
Пример: Вместо „Това няма да проработи. Нямаме бюджет“, по-добре е да се каже: „Това е основателна гледна точка за нуждата да действаме бързо. Предизвикателството, което виждам, е, че ресурсите вече са разпределени, така че ще трябва да се пренасочат средства от друго място.“
- „Бих искал да добавя един нюанс към това“
Хората на високи позиции невинаги имат същата видимост върху детайлите на терен. Затова е важно да се посочи тенденция, обратна връзка или последващ ефект, за който те може да не си дават сметка.
Фразата работи добре, защото звучи като допълнение към мисленето на ръководителя, а не като поправка. Добавянето на още един пласт към разговора показва и по-високо ниво на стратегическа преценка.
Пример: Ако вицепрезидент каже: „Клиентите не използват новата функция, така че трябва да я спрем“, подходящ отговор би бил: „Разбирам, че ангажираността е ниска, но бих искал да добавя един нюанс към това. Потребителите, които все пак използват функцията, влизат всеки ден, а това е важна информация.“
- „Притеснението ми при този подход би било…“
Под напрежение човек лесно може да използва фрази като: „Не виждам как това има смисъл“ или „Това няма да мине“. Подобни изказвания могат да прозвучат осъдително и да бъдат възприети като критика към мисленето на човека с власт.
По-добрият подход е фокусът да се премести от човека към предложения план или подход. Важно е рискът да бъде назован конкретно и да се обясни защо има значение.
Пример: Ако ръководител на отдел иска да въведе нова инициатива, без да включи друг засегнат екип, може да се каже: „Притеснението ми при този подход би било реакцията на екипа за бизнес развитие. В миналото те вече са били изненадвани от промени, а ако не бъдат предупредени и сега, това може да създаде допълнително напрежение.“
- „Искам да сме сигурни, че вземаме предвид…“
Тази фраза премахва обвинението и предполага добри намерения. Когато се каже „Искам да сме сигурни“, вместо „Забравили сте“, възражението звучи като възможен пропуск, а не като грешка.
Висшите ръководители, които балансират десетки приоритети, обикновено оценяват, когато липсваща информация бъде посочена внимателно, без да се създава усещане за обвинение.
Пример: Не е добре да се повдигат дребни лични предпочитания от типа: „Искам да сме сигурни, че вземаме предвид, че форматът е разхвърлян.“ По-силен подход е да се посочат реални притеснения, които засягат повече заинтересовани страни и бизнеса като цяло: „Искам да сме сигурни, че сме предвидили достатъчно време за правен преглед, иначе ще изпуснем срока.“
- „Какво трябва да е налице, за да продължим с [другата идея]?“
Тази фраза използва принцип, който маркетинг експертите наричат „ефект въпрос-поведение“. Когато човек бъде попитан за бъдещо действие, той мислено проиграва сценария и става по-склонен по-късно да предприеме това действие.
Формулирана по този начин, алтернативната идея започва да изглежда като реална възможност, а не като директно противопоставяне. Така човекът с власт сам започва да мисли какво би направило този вариант изпълним.
Пример: Ако мениджър постоянно добавя нови проекти към задачите на служител, подходящ въпрос е: „Какво трябва да е налице, за да освободим място за [най-важния приоритет]?“ Това помага да се изясни кои задачи са задължителни и кои могат временно да останат на по-заден план.
Автор: Мелъди Уайлдинг, коуч на ръководители, преподавател по човешко поведение и автор на „Managing Up: Как да получите това, от което се нуждаете, от хората на ръководни позиции“.
Източник: CNBC Make it
