Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейският соларен капацитет е намалил зависимостта на региона от скъпите изкопаеми горива на фона на войната в Иран и напрежението около Ормузкия проток. Според анализ на SolarPower Europe съществуващите соларни мощности са спестили на Европа 12.8 млрд. евро от началото на конфликта.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Според анализа на SolarPower Europe европейските соларни мощности са спестили 12.8 млрд. евро, или средно около 136 млн. евро дневно, от началото на войната в Иран.
- Оценката идва на фона на по-високи цени на изкопаемите горива и засилена несигурност около енергийните доставки заради блокадата на Ормузкия проток.
- SolarPower Europe посочва, че развитието на соларната енергия и системите за съхранение може да намали разходите на електроенергийната система и зависимостта от внос на газ – според оценките на експертите става дума за 53 млрд. евро, които могат да бъдат спестени годишно до 2030 г.
АКЦЕНТ
Енергийната криза около войната в Иран показва икономическата стойност на вече изградените ВЕИ мощности. Докато петролните и газовите пазари реагират на геополитически риск, соларната енергия действа като буфер за европейската енергийна система, като намалява нуждата от по-скъпо производство. Според SolarPower Europe ускоряването на инвестициите в соларни мощности и батерии е ключово, защото съхранението позволява по-добро използване на произведената зелена енергия.
КОНТРА
Зависимостта от изкопаеми горива не изчезва автоматично. Производството от соларни мощности зависи от времето и изисква инвестиции в батерии и гъвкави системи, за да може енергията да се използва в периоди с по-ниско производство. SolarPower Europe посочва, че допълнителни мерки и финансиране ще са необходими, за да се запази темпът на развитие.
КОИ ДЪРЖАВИ В ЕВРОПА ВОДЯТ
Развитието на възобновяемата енергия в Европа остава неравномерно разпределено между отделните държави. Според данни, цитирани в анализа, през 2024 г. лидер по дял на зелена електроенергия е Австрия, където около 90% от енергийното потребление идва от възобновяеми източници, подкрепено основно от големия капацитет на водноелектрическите централи.
На второ място е Швеция с около 88%, като основните източници са водната и вятърната енергия. Дания заема трета позиция с около 80% дял на възобновяемата енергия.
Сред държавите с висок дял на зелена енергия са още Грузия с 68.4%, Испания с 69.7%, Португалия с 65.8% и Хърватия с 58%.
На другия край на класацията е Малта, където възобновяемите източници формират около 10.7% от енергийното потребление.
По данни за 2024 г. делът на възобновяемата енергия в брутното крайно енергийно потребление в България е около 23.2%, показват данни на “Евростат”.
