Валутните резерви на Япония се свиха с рекорден месечен темп през май, след като Токио вероятно е продал чуждестранни активи, за да финансира мащабни интервенции в подкрепа на йената, съобщи Ройтерс. Данните показват колко скъпа става защитата на националната валута в момент, когато силният долар, напрежението в Близкия изток и разликата в лихвите между САЩ и Япония продължават да оказват натиск върху японската икономика.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Японските валутни резерви са намалели с 77.1 млрд. долара през май до 1.306 трлн. долара, показват данни на Министерството на финансите. Това е спад от около 5.6% спрямо април и най-голямото месечно понижение, откакто през 2000 г. започва публикуването на съпоставими данни.
- Данните идват след отделен отчет на японското финансово министерство, според който властите са изразходвали рекордните 11.73 трлн. йени – около 73 млрд. долара – за интервенции на валутния пазар в периода от 28 април до 27 май. Целта е била да се подкрепи йената, след като тя отново се доближи до психологическата граница от 160 йени за долар.
- Най-сериозен принос за спада има намаляването на инвестициите в ценни книжа, включително американски държавни облигации. Стойността им е спаднала със 7.5% до 931.68 млрд. долара, което подсилва очакванията, че част от чуждестранните активи са били използвани за осигуряване на долари при покупките на йени.
- Депозитите почти не са се променили и възлизат на 162.24 млрд. долара, докато стойността на златните резерви е намаляла с 1.4% до 123.65 млрд. долара.
- Министерството на финансите не разкрива подробности за конкретните операции, но движенията на пазара в края на април и началото на май засилиха подозренията за намеса. На 30 април йената рязко поскъпна от нива над 160 йени за долар до около 155 йени за долар, а нови резки движения бяха отчетени на 1, 4 и 6 май.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
931.68 млрд. долара – толкова са инвестициите на Япония в ценни книжа към края на май след спад от 7.5%.
ДОПИРАТЕЛНА
Япония има вторите по големина валутни резерви в света след Китай, което ѝ дава значителен капацитет за интервенции. Но последните данни показват и ограничението на този инструмент: дори рекордни покупки на йени могат само временно да забавят натиска, ако фундаменталните причини за слабостта на валутата останат. Сред тях са силният долар, високите цени на енергията заради напрежението в Близкия изток и предпазливият подход на Японската централна банка към повишаването на лихвите.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Слабата йена от години е едновременно проблем и инструмент за японската икономика. От една страна, тя подкрепя износителите, защото прави японските стоки по-конкурентни в чужбина и увеличава стойността на задграничните приходи, когато се превърнат обратно в йени. От друга страна, Япония е силно зависима от вноса на енергия и суровини, което означава, че обезценяването на валутата директно оскъпява живота на домакинствата и производството за бизнеса.
Тази дилема стана още по-остра след години на ултрамека парична политика. Докато Федералният резерв поддържаше значително по-високи лихви, Японската централна банка се движеше по-предпазливо, за да не задуши крехкия растеж. Разликата в доходността между активите в долара и йени активи насърчи инвеститорите да продават йени и да търсят по-висока доходност другаде.
В този контекст валутните интервенции са по-скоро начин за печелене на време, отколкото трайно решение. Токио може да продава доларови активи и да купува йени, за да спре резки пазарни движения, но устойчивото стабилизиране на валутата зависи от по-дълбоки фактори – посоката на лихвите в Япония и САЩ, цената на енергията, доверието в японската икономика и способността на правителството да убеди пазарите, че йената няма да остане еднопосочен залог срещу себе си.
