Десет години след референдума за Brexit обществените нагласи във Великобритания изглеждат обърнати. Ново проучване на Ipsos показва, че 52% от британците биха подкрепили повторно присъединяване към Европейския съюз, докато само 33% смятат, че страната трябва да остане извън блока. Данните показват ясна промяна в настроенията, но и дълбоко разделение по възраст, партийна принадлежност и темата за имиграцията.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Проучването на Ipsos е проведено между 14 и 20 май сред 1137 британци на възраст над 18 години. Според резултатите 52% от анкетираните смятат, че Великобритания трябва да се присъедини отново към ЕС, докато 33% са против, а близо един на всеки 10 не може да даде отговор.
- Това е силен контраст с референдума от 23 юни 2016 г., когато 51.9% от гласувалите подкрепиха напускането на ЕС, а 48.1% гласуваха за оставане в блока. Резултатът доведе до Brexit и до формалното излизане на Великобритания от ЕС през 2020 г.
- Почти половината от британците подкрепят провеждането на нов референдум, като мненията са разделени дали той трябва да се състои преди или след следващите парламентарни избори. Това показва, че въпросът за отношенията с Европа отново се връща в центъра на политическия дебат.
- Подкрепата за повторно присъединяване е най-силна сред по-младите избиратели и сред симпатизантите на Лейбъристката партия, Либералните демократи и Зелените. Обратната тенденция е видима сред по-възрастните избиратели, като половината от хората на възраст 55 и повече години са против връщането в ЕС.
- Партийната линия остава една от най-ясните разделителни граници. Сред поддръжниците на Reform UK на Найджъл Фараж седем от 10 биха гласували против повторно влизане в ЕС. Партията води в последния политически монитор на Ipsos с 27% подкрепа, пред лейбъристите и консерваторите.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Данните показват ясна промяна в общественото настроение“, заяви Кийрън Педли, директор по политиката в Ipsos. Според него „дебатът за отношенията ни с Европа далеч не е решен в съзнанието на електората“.
ДОПИРАТЕЛНА
Отделно проучване на Ipsos по-рано тази година показа, че 47% от британците определят Европа като най-важния регион за Великобритания – най-високият дял, откакто този въпрос се задава от 2019 г. насам. Данните подкрепят по-широката тенденция: дори без консенсус за повторно членство, очакванията за по-тясно сътрудничество между Лондон и Брюксел нарастват.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Brexit започна като обещание за възстановяване на контрол – върху законите, границите, търговията и публичните финанси. Кампанията през 2016 г. събра различни обществени недоволства в един политически проект: скептицизъм към Брюксел, натиск за ограничаване на имиграцията, усещане за икономическа несигурност и недоверие към политическия елит. Резултатът беше исторически – първото напускане на страна членка от ЕС и най-голямото пренареждане на британската външна и икономическа политика от десетилетия.
Десет години по-късно темата вече не е само дали Brexit е бил правилен или грешен избор, а какъв модел на отношения с Европа може да работи за Великобритания. Правителството на Киър Стармър търси по-тесни търговски и секторни връзки с ЕС, но официално изключва повторно присъединяване към блока. Британският търговски министър Питър Кайл наскоро заяви, че връщането в ЕС няма „магически“ да реши проблемите на страната, въпреки че според него дългосрочното бъдеще на Великобритания е свързано с Европа.
Това поставя Лондон в сложна политическа позиция. От една страна, обществените нагласи се отместват към по-проевропейска посока. От друга, всяка реална дискусия за повторно членство неизбежно би отворила болезнените въпроси за миграцията, суверенитета, бюджетните вноски, регулациите и достъпа до единния пазар.
