Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Въртенето на Земята постепенно се забавя, тъй като климатичните промени топят ледниците и полярните ледени щитове, преразпределяйки вода по планетата и леко удължавайки деня. Според ново изследване на Виенския университет и ETH Цюрих сегашното увеличаване на продължителността на деня – 1.33 милисекунди на век – е безпрецедентно поне за последните 3.6 млн. години. Това е нов показател за това колко дълбоко затоплянето, предизвикано от човешката дейност, влияе върху земната система.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Денят на Земята в момента се удължава с около 1.33 милисекунди на век, до голяма степен заради покачването на морското равнище, свързано с климатичните промени. Макар тези изменения да са минимални, те могат да създадат проблеми за сателитната навигация, космическите мисии и глобалните системи за отчитане на времето, които изискват точна информация за въртенето на Земята.
- Топенето на ледените щитове и ледниците премества маса от полюсите към океаните, забавяйки въртенето на планетата.
- Изследователите реконструират промените в продължителността на деня през последните 3.6 млн. години, използвайки фосилни останки от бентосни фораминифери – едноклетъчни морски микроорганизми, живеещи на морското дъно – и усъвършенствани техники за машинно обучение.
- Проучването, публикувано в Journal of Geophysical Research: Solid Earth, установява, че през нито един период от последните 3.6 млн. години не е имало толкова бързо увеличение на продължителността на деня, предизвикано от климата, каквото се наблюдава между 2000 и 2020 г.
- Луната остава основният дългосрочен фактор, който влияе върху скоростта на въртене на Земята, като с времето забавя въртенето ѝ и прави дните по-дълги, според Institute of Physics. При някои сценарии обаче климатичните промени може да надминат нейното влияние до края на този век.
РАЗЧИТАНЕ НА ДРЕВНИЯ ЧАСОВНИК НА ЗЕМЯТА
За да изследват как климатът е влияел върху въртенето на Земята в дълбокото минало, учените се обръщат към бентосните фораминифери – микроскопични морски организми, чиито фосилизирани черупки съхраняват следи за древни промени в морското равнище. След това те реконструират колебанията в продължителността на деня от късния плиоцен насам, преди около 3.6 млн. години.
Най-забележителното откритие на изследването не е размерът на миналите колебания, а скоростта на сегашната промяна. През XXI век ускореното топене на ледените щитове на Гренландия и Антарктида, както и на планинските ледници, е повишило морското равнище и е изместило маса далеч от полюсите. Това кара Земята съвсем леко да се издува при екватора, което води до малко по-бавно въртене на планетата. Данните показват, че съвременните климатични промени са безпрецедентни по въздействието си върху въртенето на Земята за последните 3.6 млн. години.
„Това бързо увеличаване на продължителността на деня означава, че темпът на съвременните климатични промени е безпрецедентен поне от късния плиоцен, преди 3.6 млн. години“, каза Бенедикт Соя, професор по космическа геодезия в ETH Цюрих. „Следователно сегашното бързо удължаване на деня може да се отдаде основно на човешкото влияние.“
ЗАЩО ВЪРТЕНЕТО НА ЗЕМЯТА Е ТОЛКОВА СЛОЖНО
Ако климатичните промени забавят въртенето на Земята, защо напоследък чуваме, че планетата се върти по-бързо и че са отчетени някои от най-кратките дни в историята на измерванията?
Макар климатичните промени да допринасят за дългосрочното забавяне на въртенето на Земята, учените отбелязват, че много други фактори могат временно да го ускорят или забавят. Движенията в течното външно ядро на Земята, промените в атмосферната циркулация, океанските течения и фините изменения във формата на планетата могат да променят продължителността на деня с части от милисекундата.
От 2020 г. насам Земята е отчела някои от най-кратките дни от началото на съвременните измервания, което показва краткосрочно ускоряване на въртенето, което учените все още не разбират напълно. Тези колебания се случват на фона на много по-дългосрочна тенденция, при която гравитационното привличане на Луната постепенно забавя въртенето на Земята, а топенето на ледените щитове, предизвикано от климатичните промени, все повече засилва това забавяне.
Според новото изследване до края на XXI век климатичните промени се очаква да влияят върху продължителността на деня дори по-силно от Луната – ако емисиите на парникови газове останат високи.
