Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Парламентарната комисия по бюджет и финанси прие на първо четене промени в т.нар. удължителен закон за бюджета, които дават възможност на Министерския съвет да поеме нов държавен дълг до 3.8 млрд. евро през 2026 г. Средствата са предвидени за финансиране на бюджетния дефицит, префинансиране на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и ограничаване на ликвидни рискове до приемането на редовен бюджет.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Предложените промени позволяват на правителството да емитира нов държавен дълг както на международните капиталови пазари, така и под формата на краткосрочни инструменти в рамките на лимита от 3.8 млрд. евро.
- За промените гласуваха 13 депутати от комисията, трима бяха против, а петима се въздържаха.
- Министърът на финансите Гълъб Донев заяви, че размерът от 3.8 млрд. евро е максимален лимит, а не означава автоматично изтегляне на цялата сума. По думите му средствата могат да бъдат използвани поетапно според нуждите от ликвидност.
- Според финансовото министерство необходимостта от новата разпоредба идва от факта, че България влиза във фискалната година без приет редовен бюджет. Затова удължителният закон трябва да регламентира възможността за поемане на дълг, докато бъде приета цялостната бюджетна рамка за 2026 г.
- Промените предвиждат още възможност Министерският съвет да преговаря с Европейската комисия за заем от 3.2617 млрд. евро по инструмента SAFE за подкрепа на европейската отбранителна индустрия. Споразумението ще подлежи на последваща ратификация.
АКЦЕНТ
Спорът около новия дългов лимит идва на фона на натиск върху публичните финанси и процедурата на Европейската комисия за прекомерен дефицит. Правителството аргументира необходимостта от допълнителния ресурс с предстоящи големи плащания по ПВУ, капиталови разходи и европейски програми. Според Донев целта е да се гарантира непрекъснато финансиране на държавните дейности, включително социалните плащания.
КОНТРА
Опозицията постави под въпрос размера и момента на поемането на новия дълг. Асен Василев от „Продължаваме промяната“ заяви, че проблемът не е самото финансиране, а сигналът към пазарите на фона на прогнозите за висок дефицит. По думите му при липса на ясен бюджет и ясна траектория за дефицита голям лимит за нов дълг създава риск от свръхфинансиране.
