Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейската комисия иска да съживи блокираното от години предложение за премахване на сезонната смяна на часа в ЕС – мярка, която според Брюксел вече не носи реални ползи, но създава стрес, здравни рискове и затруднения за икономиката.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Предложението за прекратяване на смяната между астрономическо и „лятно“ време остава водеща задача за Европейската комисия, заяви еврокомисарят по транспорта Апостолос Дзидзикостас след заседанието на транспортните министри от ЕС в Люксембург.
- По думите му е време идеята отново да бъде задвижена, защото практиката вече е „излишна“ и не служи за реално спестяване на енергия – аргументът, с който дълго време се защитаваше сезонното местене на часовниците.
- Дзидзикостас посочи, че прекратяването на смяната на часа би премахнало „неоправдан стрес“, тъй като сегашният режим засяга здравето на хората, води до объркване и създава трудности за икономиката.
- Държавите членки обаче са поискали допълнителни доказателства за необходимостта от промяна. Затова през февруари Европейската комисия е започнала ново проучване, чиито резултати трябва да бъдат представени, когато бъдат готови.
- Темата беше поставена на фона на по-широк дневен ред в транспорта – включително преговорите за правата на пътуващите със самолет, военната мобилност, железопътната сигурност, производството на влакове и товарните железопътни превози.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Това вече е излишно, засяга здравето на хората, води до объркване и трудности за икономиката, не служи за спестяване на енергия“, каза еврокомисарят по транспорта Апостолос Дзидзикостас, като добави, че е необходимо „прагматично и трайно решение“.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
84% – такъв беше делът на участниците в обществената консултация на Европейската комисия през 2018 г., които подкрепиха прекратяването на сезонната смяна на часа. Именно този резултат даде политически импулс на първоначалното предложение, но въпреки широката обществена подкрепа реформата остана блокирана на ниво държави членки.
ДОПИРАТЕЛНА
Дзидзикостас изрази очакване още тази седмица да има напредък и по друга чувствителна тема – промените в правата на пътуващите със самолет. По думите му Европейската комисия, евродепутатите и държавите членки са сближили позициите си миналата седмица, а сега се очаква „пробив“. Това поставя транспортната политика на ЕС в по-широк контекст – от ежедневното удобство на гражданите до правилата за компенсации, сигурността и устойчивостта на инфраструктурата.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Идеята за „спестяване“ на дневна светлина е по-стара от съвременна Европа. Още през XVIII век Бенджамин Франклин иронично предлага хората да стават по-рано, за да използват повече естествена светлина и да пестят свещи. Реалният проект за местене на часовниците обаче се свързва най-вече с британския строител Уилям Уилет, който през 1907 г. публикува брошурата The Waste of Daylight и настоява лятната светлина да се използва по-пълноценно.
Първото широко прилагане идва не от желание за повече свободно време, а от войната. Германия и Австро-Унгария въвеждат лятното часово време на 30 април 1916 г., в разгара на Първата световна война, за да ограничат използването на изкуствено осветление и да пестят въглища за военните нужди. Великобритания последва примера само няколко седмици по-късно, а САЩ въвеждат мярката през 1918 г.
Любопитното е, че една от най-разпространените версии – че смяната на часа е въведена заради фермерите – всъщност е мит. В много страни именно земеделците са сред противниците ѝ, защото животните и селскостопанският ритъм не се съобразяват с административно преместени стрелки.
След двете световни войни практиката многократно е отменяна, връщана и променяна. В Европа тя се разпространява по-широко след енергийните кризи от 70-те години, когато пестенето на електроенергия отново става политически аргумент. Днес обаче този мотив е далеч по-слаб: модерното потребление на енергия зависи много повече от климатизация, транспорт, индустрия и дигитална инфраструктура, отколкото от това дали лампите се включват час по-рано или по-късно. Затова спорът вече не е толкова за икономията, колкото за цената, която обществата плащат чрез нарушен сън, объркани графици и допълнително напрежение върху бизнеса и транспорта.