Отговарям за енергетика, строителство и имоти, туризъм, автомобили
Ирак и Обединените арабски емирства ускоряват плановете си за алтернативни петролопроводи, след като затварянето на Ормузкия проток извади на показ една от най-големите уязвимости на глобалния енергиен пазар – зависимостта на част от най-големите производители от тесен морски коридор, изложен на военен и политически риск.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Иракското правителство одобри планове за ускоряване на износа на суров петрол през мрежата Кюрдистан–Турция, като целта е доставките по този маршрут да се увеличат от 220 хил. барела дневно до 770 хил. барела дневно.
- Маршрутът минава през Кюрдистан и достига до турското средиземноморско пристанище Джейхан – ключов изход за иракския петрол извън Персийския залив. При пълно натоварване той би дал глътка въздух на икономика, в която петролът има централна роля.
- Нови данни на доставчика на икономическо разузнаване QuantCube Technology, предоставени на CNBC, показват, че общият износ на Ирак практически е пресъхнал от началото на войната заради географската му зависимост от Ормуз.
- Според Алън Леманен, старши икономист в QuantCube, Ирак е в „много по-сложна ситуация“, защото по-голямата част, ако не и почти целият му петрол, преминава през Ормузкия проток.
- Багдад съобщи на 16 май, че през април е изнесъл 10 млн. барела петрол през Ормуз – рязък спад спрямо 93 млн. барела преди войната.
- ОАЕ също ускоряват строителството на нов петролопровод от запад на изток към Фуджейра, за да увеличат капацитета си за износ и да заобиколят Ормуз. Очаква се проектът да влезе в експлоатация през 2027 г. и да удвои експортния капацитет на ADNOC.
- За разлика от Ирак, ОАЕ имат повече възможности за маневриране, тъй като могат да изнасят петрол и през други терминали. Терминалът във Фуджейра остава стратегически актив, макар и също изложен на риск от атаки.
- Съществуващите алтернативни маршрути обаче не са достатъчни. Саудитският петролопровод East-West и тръбопроводът на ОАЕ към Фуджейра имат общ свободен капацитет, който според Международната агенция по енергията е далеч под обемите, преминавали през Ормуз преди войната.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Ирак е в много по-сложна ситуация, защото знаем, че по-голямата част, ако не и целият му петрол, преминава през Ормуз“, каза Алън Леманен, старши икономист в QuantCube, пред CNBC.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
20 млн. барела дневно – приблизително толкова петрол и петролни продукти са преминавали през Ормузкия проток преди войната. Това превръща тесния морски коридор между Иран и Оман не просто в регионален маршрут, а в една от най-важните артерии на световната икономика.
ДОПИРАТЕЛНА
Дори алтернативните маршрути вече не изглеждат напълно защитени. Саудитският петролопровод East-West беше атакуван от Иран през април, а Фуджейра също стана обект на атаки с ирански дронове, които нарушиха операциите по товарене на петрол. Това показва, че проблемът вече не е само в самия Ормуз, а в по-широката уязвимост на енергийната инфраструктура в региона.
Рискът се усложнява и от правната и политическата среда. Кораби, блокирани в Персийския залив, са изложени на риск от атаки от иранските сили, ако не получат одобрение от Техеран за преминаване по определен маршрут през Ормуз. В същото време те могат да попаднат под ударите на американски санкции, ако бъдат възприети като сътрудничещи си с Иран.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Ормузкият проток от десетилетия е едно от най-важните „тесни места“ в световната енергетика. Географски той е кратък морски проход, но икономически е много повече – през него Персийският залив се свързва с Индийския океан, а петролът от страни като Саудитска Арабия, Ирак, ОАЕ, Кувейт и Катар достига до глобалните пазари.
Зависимостта от Ормуз е резултат от начина, по който се е развила петролната индустрия в региона. Най-големите находища, терминали и рафинерии са изграждани около Персийския залив, защото това е естественият и най-евтин маршрут за износ. В мирно време тази логика работи ефективно: танкерите товарят суров петрол и бързо излизат към Азия, Европа или Америка. Във време на война обаче същата ефективност се превръща в стратегическа слабост.
Затова петролопроводите, които заобикалят Ормуз, не са просто инфраструктурни проекти, а геополитическа застраховка. Саудитска Арабия отдавна развива връзката между източните си петролни полета и Червено море, ОАЕ инвестираха във Фуджейра като излаз извън протока, а Ирак периодично се връща към северните маршрути през Турция, когато южният износ е застрашен.
Но такива проекти не се строят бързо. Те изискват милиарди инвестиции, политически споразумения, сигурност по трасето и често съгласие между няколко правителства. Иракският случай е особено сложен, защото маршрутът през Кюрдистан и Турция минава през чувствителна политическа територия, където отношенията между Багдад, регионалното правителство в Ербил и Анкара неведнъж са блокирали износа.
Така кризата около Ормуз показва по-голям проблем: глобалната енергийна система все още зависи от няколко тесни коридора, които могат да бъдат прекъснати от война, санкции, дронове или политически натиск. Алтернативните петролопроводи могат да намалят риска, но не могат бързо да заменят мащаба на Ормуз.
