Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Резултатите от държавните зрелостни изпити тази година бяха публикувани днес и са най-добрите от въвеждането на матурите през 2008 г. насам, съобщи Министерството на образованието и науката. Средният резултат на изпита по български език и литература достига 60 точки, или Добър 4.39, което е с над 2 точки повече спрямо миналата година.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Средният резултат на матурата по български език и литература е 60 точки, което според МОН е най-високото ниво от началото на провеждането на държавните зрелостни изпити през 2008 г. насам. От министерството посочват, че това показва ефект от мерките в образователната система.
- На задължителния изпит по български език и литература са се явили 49 106 зрелостници. Учениците трябваше да работят по тест с 41 задачи, включително въпроси с избираем отговор, свободен отговор, разширен свободен отговор и задача за създаване на аргументативен текст.
- Високите резултати се увеличават. Учениците с оценки над 5.50 са с 42% повече спрямо миналата година, а ниските оценки намаляват с над 6%. За първи път има толкова много зрелостници със 100 точки на задължителната матура по български език и литература, но е отчетен и един случай на 0 точки.
- Средният резултат на втория задължителен зрелостен изпит по профилиращ предмет е 71.09 точки, или Много добър 4.89. Ниските оценки там са с над 10% по-малко. Общо 23 618 ученици са се явили на втори ДЗИ.
- 338 зрелостници са получили две оценки Отличен 6, като четирима от тях са постигнали максималните 100 точки и на двата изпита. Най-високи резултати са отчетени в София-град, Смолян и Пловдив.
- МОН отчита ръст на интереса към математика и предприемачество, докато английският език остава вторият най-предпочитан предмет. Почти всички предмети са повишили средния си резултат.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Средният резултат тази година е 60 точки – това е с повече от две точки над миналогодишния резултат. Той е най-високият, откакто се провеждат ДЗИ досега – тоест от 2008 година. Това показва, че мерките в образователната система дават резултати“, заяви заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
107. Толкова изпитни работи са анулирани след държавните зрелостни изпити, като 100 от тях са заради установено напълно идентично съдържание. Отделно по време на самите изпитни сесии са анулирани 31 работи – 7 заради идентични отговори и 24 заради други нарушения, включително неспазване на правилата за анонимност.
ДОПИРАТЕЛНА
Анулираните работи отвориха и друг важен въпрос – как се засича идентично съдържание при задачи, които изискват самостоятелно мислене. От МОН обясниха, че всяка работа се проверява независимо от двама оценители, които могат да бъдат в различни части на страната. При съмнения за съвпадения се подава сигнал към националната комисия, която извършва допълнителна проверка и съпоставка на текстовете.
Според представените данни идентични отговори са открити най-вече при задачи, които изискват създаване на собствен текст – включително аргументиране на позиция и съпоставка на художествени откъси. От министерството посочват, че подобни отговори трудно могат да бъдат обяснени с предварително заучаване, защото задачите са свързани с конкретен контекст на изпита.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Резултатите от матурите тази година идват на фона на дълъг дебат за качеството на училищното образование, функционалната грамотност и подготовката на учениците за завършване на средно образование. От 2008 г. държавните зрелостни изпити са основният национален инструмент за измерване на знанията след 12 клас, но през годините резултатите често се използват и като индикатор за по-широките проблеми в системата – неравенства между региони, различия между училища и спад в уменията за писане и аргументация.
Тази година данните показват подобрение не само в средния резултат, но и в разпределението на оценките – повече високи постижения и по-малко слаби резултати. Това е важен сигнал, но не решава автоматично структурните предизвикателства. Фактът, че София-град, Смолян и Пловдив отново са сред регионите с най-добри резултати, подсказва, че географията на образователния успех остава съществен фактор.
Паралелно с това резултатите показват и промяна в избора на учениците. Около 70% от зрелостниците са избрали да пишат есе, докато делът на интерпретативното съчинение се увеличава до около 20% спрямо 17% година по-рано. Любопитното е, че средният резултат при интерпретативното съчинение е 17 от 30 точки – по-висок от средните 13 точки при есето. Това поставя въпрос дали по-свободната форма на есето действително помага на учениците, или често ги затруднява повече.
