Народното събрание прие на първо четене промени в удължителния закон за бюджета, с които се дава възможност на правителството да поеме нов държавен дълг до 3.8 млрд. евро през 2026 г. Средствата са предназначени за финансиране на бюджетния дефицит, префинансиране на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и ограничаване на ликвидни рискове до приемането на редовен бюджет.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Депутатите приеха промените в Закона за държавния дълг на първо четене, като подкрепа дадоха народните представители от „Прогресивна България“ и ДПС.
- Предложението позволява на Министерския съвет да емитира нов държавен дълг както на международните капиталови пазари, така и чрез краткосрочни инструменти в рамките на максимален лимит от 3.8 млрд. евро.
- Финансовият министър Гълъб Донев подчерта, че сумата представлява таван, а не автоматично поемане на целия размер на дълга. По думите му средствата ще могат да бъдат използвани поетапно според необходимостта от ликвидност.
- Причината за промяната е, че България започва 2026 г. без приет редовен бюджет. Действащият удължителен закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи, но не позволява поемане на нов дълг за префинансиране на очакваните големи плащания по ПВУ.
- По данни на финансовото министерство лимитът за нов държавен дълг през 2026 г. досега е бил 1.41 млрд. евро – размер, равен на годишните погашения, като този ресурс вече е достигнат чрез емисии на държавни ценни книжа за периода януари-май.
- Промените включват и възможност Министерският съвет да води преговори с Европейската комисия за заем от 3.2617 млрд. евро по инструмента SAFE, който е свързан с подкрепа на европейската отбранителна индустрия. Ако бъде постигнато споразумение, то ще трябва да бъде ратифицирано от парламента.
АКЦЕНТ
Фокусът на правителството е върху предстоящата концентрация на плащания по Плана за възстановяване и устойчивост през първите осем месеца на годината. Според Гълъб Донев до края на август 2026 г. трябва да бъдат финансирани плащания по ПВУ за около 4.4 млрд. евро, за да бъде постигнато пълно усвояване на безвъзмездните средства. Основната част от тези плащания се очаква между юни и август. Финансовият министър посочи, че наличният ресурс, управляван от Министерството на финансите, възлиза на около 4.4 млрд. евро депозити към края на май, но свободните средства без Сребърния фонд са около 2 млрд. евро.
КОНТРА
Критиките към предложението са свързани не толкова с необходимостта от финансиране, колкото с размера на новия лимит и липсата на приет редовен бюджет. Според опозицията големият дългов таван изпраща сигнал към пазарите на фона на очаквания висок дефицит. Аргументът е, че без ясна бюджетна траектория съществува риск от поемане на по-голям дълг от реално необходимото.
