Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за защита на потребителите, с които се въвежда забрана за икономически необосновано увеличение на цените и се въвеждат нови задължения за големите търговци да публикуват ежедневно ценова информация онлайн. Новият режим дава допълнителни правомощия на Комисията за защита на потребителите (КЗП) и поставя бизнеса в ситуация, в която при проверка ще трябва да доказва причините за всяко съществено увеличение на цените.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- С приетите текстове се забранява увеличаването на цените на стоки и услуги, когато това не е икономически обосновано.
- За увеличение се счита всяко повишение на крайната продажна цена спрямо цена, прилагана от същия търговец за същата стока или услуга в сравним период.
- Като обективни фактори, които могат да оправдаят промяна в цената, законът посочва увеличение на доставни или производствени разходи, разходи за труд, промени в цените на енергия, горива и суровини, промени в данъци, такси и други публични задължения, валутни колебания и други външни икономически условия извън контрола на търговеца.
- При установено увеличение контролните органи ще могат да изискат информация от търговеца за размера на промяната, периода и причините за нея. Компанията ще трябва да докаже икономическата обоснованост на поскъпването в определен срок. Ако не го направи, увеличението ще се счита за необосновано.
- КЗП получава допълнителни правомощия да изисква информация и документи във връзка с проверки и производства по Закона за защита на потребителите.
- Най-големите търговци на дребно в определени категории ще имат ново задължение за ежедневна ценова отчетност. Компаниите с оборот над 25 млн. евро за предходната финансова година, които търгуват с хранителни стоки, напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарствени продукти, ще трябва всеки ден до 7:00 часа да публикуват в машинно четим формат информация за индивидуалните продажни цени на стоки от т.нар. голяма потребителска кошница.
- Същата информация ще трябва да бъде предоставяна ежедневно и на КЗП до 8:00 часа.
- Комисията ще създаде публичен интернет портал, в който ще публикува цените на стоките, включително информация за цените на едро и за т.нар. справедлива стойност.
- Справедливата стойност ще има индикативен характер и ще се определя по методика, приета от Министерския съвет.
- При необосновано увеличение на цените санкциите ще бъдат между 1000 и 10 000 евро за виновни физически лица, а за еднолични търговци и юридически лица – имуществена санкция от 10 000 до 100 000 евро.
- За непредоставяне на информация, подаване на непълни, неточни или заблуждаващи данни санкцията ще бъде от 5000 до 50 000 евро.
- При възпрепятстване на проверка или неизпълнение на разпореждане на контролен орган санкцията за юридически лица може да достигне 100 000 евро.
- Законът предвижда отделна санкция за всяко нарушение, когато то засяга повече от една стока, услуга или търговски обект.
- Новите правила влизат в сила от 9 август 2026 г. и ще се прилагат до 9 август 2027 г.
АКЦЕНТ
Новият режим променя начина, по който държавата контролира ценовото поведение на бизнеса. Вместо контролът да се случва само след сигнал или вече настъпило нарушение, търговците ще бъдат поставени в среда на постоянна прозрачност – с ежедневно публикуване на цени и възможност регулаторът да сравнява измененията с факторите, които влияят върху разходите.
Ключовият въпрос за бизнеса ще бъде как на практика ще се прилага понятието „икономически необосновано увеличение“. Макар законът да изброява конкретни фактори, които могат да оправдаят поскъпване, крайната оценка ще зависи от проверките на контролните органи и начина, по който те ще преценяват връзката между разходите и крайната цена.
ГОЛЯМАТА КАРТИНА
Мерките идват в момент, когато цените на основни потребителски стоки са под засилен обществен и политически натиск. Управляващите представят промените като инструмент срещу нелоялни практики и защита на потребителите.
Паралелно с това обаче бизнес организациите предупредиха, че неясните критерии за „справедлива цена“ и „икономически необосновано увеличение“ могат да създадат правна несигурност. Увеличаващата се административна тежест пък допълнително влошава бизнес средата. Според работодателските организации допълнителните изисквания могат да увеличат административните разходи, особено за по-малките компании, а разходите за контрол и документация в крайна сметка могат да се отразят върху крайните цени.
КОНТРА
Критиците на закона посочват, че пазарното ценообразуване зависи от множество фактори – доставки, мащаб, логистика, договорни отношения и ефективност на бизнеса. Според тях прекомерната регулация може да ограничи гъвкавостта на компаниите при промени в разходите и да доведе до по-малко промоции или по-бързо прехвърляне на разходни увеличения към потребителите.
Понятие като “Справедливата цена“ не съществува
Една от най-дискутираните идеи в закона е понятието “справедлива цена“ – концепция, която държавата планира да определя чрез методика на Министерството на икономиката. Според Иван Александров, основател и изпълнителен директор на eBag, подобна дефиниция трудно може да работи в реална пазарна среда.
“Справедливата цена е различна за всеки бизнес, защото всеки има различна разходна структура, ефективност и мащаб“, казва той пред Forbes България. По думите му именно пазарът е механизмът, който естествено наказва неефективните компании. “Ако си неефективен и продаваш прекалено скъпо, клиентите просто няма да купуват от теб. А ако на пазар с хиляди търговци никой не успява да продава значително по-евтино, вероятно причината е, че реалните разходи в системата са високи”.
