Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
САЩ планират значително да намалят самолетите и военните кораби, които предоставят за операциите на НАТО в Европа – ход, който може да промени баланса в отбраната на континента и да ускори натиска върху европейските съюзници да поемат по-голяма част от собствената си сигурност. Според New York Times планът включва съкращения в изтребители, разузнавателни самолети, самолети цистерни, бомбардировачи и военноморски ресурси, които досега бяха ключова част от възпиращата сила на алианса срещу Русия.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- САЩ планират да намалят броя на изтребителите F-16 и F-15E, които са на разположение за операции на НАТО в Европа, от около 150 на около 100, съобщава New York Times, позовавайки се на двама високопоставени европейски представители и на писмен документ, представен на съюзниците в началото на юни.
- Планът предвижда и съкращаване на самолетите за морско разузнаване от 26 на 15. Това би засегнало способността на алианса да следи руска подводна активност – една от най-чувствителните задачи в Северния Атлантик и около европейските морски маршрути.
- Най-рязката промяна е при самолетите за въздушно презареждане. Според информацията САЩ планират да премахнат всичките осем самолета цистерни, които преди това са били на разположение за европейските операции на НАТО. Това би ограничило обхвата и продължителността на въздушните мисии.
- Планирано е и преразпределение на подводница за изстрелване на ракети, самолетоносач, няколко военни кораба и десетки самолети, свързани с мисиите на самолетоносача. Една от двете групи бомбардировачи, предназначени за отбраната на Европа, също може да бъде пренасочена.
- Пентагонът е отказал да коментира конкретните цифри, но Европейското командване на САЩ вече говори за необходимост от „правилно оразмеряване“ на американския принос към НАТО. Посланието към Европа е ясно: съюзниците трябва да поемат повече от въздушните и военноморските способности, на които досега разчитаха от Вашингтон.
- Съкращенията идват на фона на по-широката политика на президента Доналд Тръмп, който от години настоява, че европейските членове на НАТО трябва да харчат повече за отбрана и да зависят по-малко от американската защита.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Макар че всяко от тези съкращения може да бъде управлявано поотделно, заедно те представляват значителна промяна в позицията и поставят предизвикателства пред готовността на европейското възпиране във всички аспекти“, заяви Джузепе Спатафора от парижкия European Union Institute for Security Studies.
ДОПИРАТЕЛНА
Планираните съкращения не означават, че САЩ напускат НАТО или че американското присъствие в Европа изчезва. Американските сили на континента ще останат сред най-големите в алианса, а Вашингтон продължава да разполага с ключови ядрени, разузнавателни и командни способности.
Но промяната е важна, защото засяга не просто броя на войниците, а способности, които Европа трудно може бързо да замени – далечни удари, морско разузнаване, въздушно презареждане, самолетоносачни групи и стратегически бомбардировачи. Това са елементи, които правят НАТО не само съюз от армии, а система за възпиране с глобален обхват.
За страните по източния фланг, включително България, въпросът е особено чувствителен. Регионът разчита на НАТО не само като политически ангажимент, а като реална военна архитектура – въздушно наблюдение, съюзническо присъствие, планове за подкрепление и способност за бърза реакция при криза.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
От създаването си след Втората световна война НАТО е изграден около една основна предпоставка: Европа осигурява географията и част от силите, но САЩ предоставят стратегическата тежест. Американската авиация, флот, разузнаване, логистика и ядрено възпиране са гръбнакът, който прави алианса надежден срещу по-големи заплахи – първо срещу Съветския съюз, а след това срещу Русия.
Тази архитектура започна да се променя още преди втория мандат на Тръмп. Войната в Украйна показа колко силно Европа зависи от американски оръжия, разузнаване, боеприпаси, противовъздушна отбрана и логистика. В същото време САЩ все по-ясно насочват вниманието си към Азия, Китай и Индо-Тихоокеанския регион. Така Европа се оказва в момент, в който заплахата от Русия не е изчезнала, но американската готовност да носи основната тежест вече не изглежда безусловна.
Тръмп ускори този процес политически. Неговата теза е, че европейските съюзници твърде дълго са разчитали на американския данъкоплатец и трябва да харчат повече за собствената си отбрана. За много европейски столици това е неудобна, но не напълно нова реалност. Германия, Полша, Франция, скандинавските държави и балтийските страни вече увеличават военните си бюджети, купуват нови системи и се опитват да изградят способности, които преди приемаха за американска отговорност.
Проблемът е времето. Превъоръжаването не става за месеци. Самолети, кораби, ракети, системи за ПВО, дронове, логистика и обучени екипажи изискват години. Ако американските съкращения влязат в сила по-бързо, отколкото Европа може да запълни празнината, НАТО ще се изправи пред временен, но опасен дисбаланс между политическите обещания и реалните военни възможности.
