Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Борсовият дебют на SpaceX може да се превърне не просто в едно от най-големите технологични събития на пазара, а и в повратен момент за начина, по който човечеството възприема космоса. Компанията, известна най-вече със своите ракети Falcon 9 и експерименталната тежкотоварна система Starship, вече изгражда инфраструктура далеч отвъд изстрелванията – чрез сателитната мрежа Starlink, бъдещи орбитални центрове за изчислителна мощ за изкуствен интелект и потенциални системи за производство на енергия в космоса. Ако тези планове бъдат реализирани, те могат да променят не само космическата индустрия, но и начина, по който човечеството вижда нощното небе.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- SpaceX вече управлява повече от 10 000 активни сателита Starlink – приблизително две трети от всички работещи сателити в орбита около Земята.
- Компанията планира да разшири съзвездието Starlink до около 34 400 сателита.
- През януари SpaceX е поискала разрешение от Федералната комисия по комуникациите на САЩ (FCC) за изстрелването на до 1 млн. сателита, които да бъдат използвани за бъдеща орбитална инфраструктура за изчислителна мощ за AI.
- Изследвания обаче показват, че сателитите и други обекти в орбита могат да увеличат яркостта на нощното небе с над 10% спрямо естествените нива. Това може да означава загуба на около 10% от научните данни в изображенията, направени от професионални телескопи, заради следи от сателити.
От интернет връзка към орбитална инфраструктура
Следващият етап за SpaceX може да бъде много по-голям от Starlink. Поддръжниците на компанията смятат, че ракетната система Starship може значително да намали цената за достигане до орбита и да отвори възможности за нови индустрии. Сред най-амбициозните идеи са орбитални центрове за данни, които да осигуряват изчислителна мощ за изкуствен интелект, както и космически енергийни системи. Идеята за преместване на част от изчислителната инфраструктура в космоса се разглежда и от други компании, включително Google, Axiom Space и Starcloud. Аргументът е, че сателитите могат постепенно да се превърнат от комуникационни устройства в основен слой на бъдещата цифрова инфраструктура. Паралелно с това Reflect Orbital представи концепция за система от 50 000 огледала, които да отразяват слънчева светлина обратно към Земята през нощта.
Нощното небе става все “по-пренаселено”
Когато SpaceX изстреля първите сателити Starlink през 2019 г., реакцията на астрономическата общност беше незабавна. Проблемът не е в самото наличие на сателити, а мащабът – ярките линии, които те оставят върху изображенията на телескопите, започнаха да се превръщат в нов тип смущение за научните наблюдения.
Днес Starlink е най-голямата сателитна мрежа, създавана някога. И макар за инвеститорите това да е доказателство за успеха на модела – глобална комуникационна инфраструктура, която вече обслужва над 10 млн. клиенти, за астрономите това е началото на нова ера, в която частни компании все повече използват орбиталното пространство като търговска инфраструктура.
Защо астрономите са разтревожени
През март Кралското астрономическо дружество на Великобритания предупреди, че плановете за орбитални центрове за данни на SpaceX и концепцията на Reflect Orbital могат да имат сериозни последствия за астрономията. Според организацията хиляди сателити могат да станат видими с просто око и в някои райони да надминат броя на звездите, които хората могат да наблюдават. Отделните светлинни лъчи могат да бъдат четири пъти по-ярки от пълнолунието, а цялата система потенциално може да направи нощното небе три до четири пъти по-светло. Дружеството предупреждава и че големите астрономически обсерватории могат да загубят значителна част от научните си данни заради следите, оставяни от сателитите. Най-сериозно може да бъде засегната радиоастрономията – област, която изследва изключително слаби сигнали от дълбокия космос. Радиотелескопите вече трябва да се справят с нарастващи смущения от големи сателитни съзвездия.
Нов вид светлинно замърсяване
През по-голямата част от човешката история звездите са били едно от малкото универсални преживявания, достъпни за всички хора на Земята. Разпространението на електрическото осветление през XX век значително намалява достъпа до тъмно небе, но ефектите му остават предимно локални. Космическата инфраструктура обаче е различна. Сателитите се движат над национални граници, което означава, че въздействието им може да бъде глобално. За разлика от градското светлинно замърсяване, този проблем не може просто да бъде избегнат с преместване на по-тъмно място. Според учени и природозащитни организации тъмното небе може да се превърне в изчезващ ресурс.
