Преследвач на истории, автор на рубликата “Градски находки” и седмичния бюлетин на Forbes България. Отразявам новини в сферата на технологиите и българската бизнес среда.
Автомобилната индустрия вече не се движи само към електрификация. Следващата битка ще бъде за интелигентността – а зад нея стои способността на една компания да се конкурира в свят, който се променя по-бързо от всякога. „Автомобилът вече е много по-модерна платформа“. Това е едно от първите неща, които Марк Бирон, главен изпълнителен директор на Melexis, казва, когато говорим за бъдещето на индустрията.
И причината е проста – електромобилът не е просто кола без двигател с вътрешно горене. Той е машина с повече електроника, повече сензори и повече нужда от технологии. Именно там е мястото на Melexis – компанията, която произвежда сензори и микроелектронни решения, използвани в автомобилната индустрия, роботиката, алтернативната мобилност и дигиталното здраве.
Китай като тест за скорост и устойчивост
„Центърът на тежестта на бизнеса ни се движи от Запад на Изток от географска гледна точка, но също така се движи от двигател с вътрешно горене към електрически двигател“, казва Бирон. Тази промяна създава огромна възможност. Но и нов натиск. Защото същият процес, който увеличава търсенето на автомобилни чипове, засилва и конкуренцията – особено от Китай. „Китай е като фитнес център за една компания. Трябва да тренираш, трябва да се усъвършенстваш, за да бъдеш по-добър от конкуренцията“, казва Бирон в интервю за Forbes България.
Докато компании като BYD ускоряват развитието на електромобили и интелигентни автомобили, традиционните европейски играчи се сблъскват с нова реалност – скоростта на иновациите вече се измерва не само в години, а в месеци.
За Melexis това означава адаптация. Около 30% от бизнеса на компанията идва от Китай, а страната е ключова част от стратегията й. „Клиентите в Китай ценят Melexis заради иновациите ни. Умеем да създаваме продукти, които решават реални проблеми. Ценят и качеството ни, защото имаме повече от 35 години опит в автомобилния сектор“, казва Бирон. Но признава, че това не означава, че конкуренцията е лесна. „Трябва да работим върху разходите си и върху локализацията си в Китай“. Това е една от най-големите промени на глобалната технологична карта – компаниите вече не могат просто да продават от един регион към друг. Веригите на доставки трябва да бъдат по-близо до клиентите. „Това не е технически трудно, но изисква много време и усилия“, казва Бирон.
Геополитическата несигурност обаче е може би най-голямото предизвикателство пред индустрията, смята Бирон. Не защото има един конкретен сценарий, който може да обърне пазара, а защото самата непредвидимост променя начина, по който компаниите планират бъдещето си. „Полупроводниковата индустрия е като голям кораб. Отнема време да смениш посоката му”, казва Бирон.
Въпросът обаче е не само накъде се движи корабът, а и откъде идва вятърът, който пълни платната му. Според Бирон следващият голям център на растеж може да бъде Индия – страна, която все по-активно развива собствена стратегия за полупроводници и електрификация. Причината е комбинацията от огромен пазар, растящо търсене на електрически технологии и политическа воля за развитие на местна индустрия.
От изкуствен интелект към машини, които усещат
В момента почти целият разговор за изкуствения интелект е концентриран около гигантите, които строят инфраструктурата зад него. Nvidia, центровете за данни и огромните инвестиции в изчислителна мощ са лицето на AI революцията. Но според Бирон има още един слой – този, в който AI започва да взаимодейства с физическия свят. За да вземе решение, една система трябва първо да разбере средата около себе си, казва Бирон.
Това е и една от стратегическите посоки за Melexis извън автомобилния сектор – роботиката. Компанията вече работи по приложения, свързани с двигателите и ставите на роботите – там, където машината трябва да знае точното положение на всяко движение. Следващата голяма стъпка обаче е усещането. „Това, което липсва на роботите, е чувството за допир“, казва Бирон. Според него именно това може да бъде ключът към следващата вълна на автоматизацията. Без сензори роботът може да движи предмет, но да не знае колко сила да приложи. С тях той може да реагира на физическия свят. Това има потенциални приложения не само в производството, но и в здравеопазването. „Представете си роботизирана ръка, която може да бъде свързана с човек, загубил крайник. Това е връзката между роботиката и дигиталното здраве”, казва Бирон.
Въпреки че говори за роботи, AI и дигитално здраве, Бирон не изглежда като човек, който живее само в бъдещето. За него големите технологични визии започват от малките ежедневни подобрения. „Не мисля много за миналото. Миналото е приключило. Не мога да го променя. А бъдещето още не е тук“, казва той. Затова фокусът му е върху следващото предизвикателство. Днес това са: Китай, иновациите и разходите. „Имаме повече конкуренция и трябва да иновираме повече. Трябва да създаваме нови продукти”.
В тази глобална технологична надпревара България има по-голяма роля, отколкото често се вижда. София е един от ключовите центрове на Melexis, с около една трета от служителите на компанията. „София е един от иновационните центрове на компанията”. Именно тази комбинация между инженерни умения и индустриален опит е причината България да остане важна част от стратегията на компанията.
