Михаела Димитрова и науката, която създава стойност за обществото
Водена от любовта към ученето, Михаела Димитрова стига до една от най-елитните инженерни школи във Франция. Днес тя работи по фундаментален проблем в сферата на изкуствения интелект
Обичам да пиша за технологии, стартъпи и социални каузи.
Когато е 5-и клас в бургаското основно училище „Братя Миладинови“, Михаела Димитрова се явява на първата си олимпиада по география. Мотивирана е от преподавателката си, на която днес отдава началото на пътя си в науката. „Нашето училище има ученици, които са се представяли доста добре на националната олимпиада по география – казва Димитрова. – Аз исках да бъда като тях – да полагам усилия и да уча допълнителни факти, които да ми бъдат полезни.“
Макар че нарича резултатите от първото си състезание „не толкова впечатляващи“, у нея остава урокът, че постиженията идват само след положени усилия. Така Димитрова започва да посвещава повече време на подготовката си и през 2014 г., когато е 7-и клас, печели първо място на националната олимпиада. „Още тогава обичаха да ми напомнят, че победителите до онзи момент са били само момчета, така че да не се надявам много – казва тя. – За мен това не беше толкова важно – аз обичах това, което правя, и исках да се развивам.“
С времето Димитрова (25) открива интереса си към математиката и физиката и постепенно сграбчва възможностите, които се откриват пред нея. Днес участничката в клас 2025 на селекцията ни „30 под 30“ е докторант в Парижкия научен университет (PSL), където разработва методи за анализ на изображения в сферата на изкуствения интелект. Паралелно с научната си работа има активна преподавателска дейност като асистент, а през 2023 г. работи и като автор на STEM помагала и дигитални уроци за ученици до 10-и клас.
„Винаги ми е било интересно да създавам проекти, които помагат на учениците да разбират по-добре науката и да се развиват в сферата – казва тя. – Включих се в конкурса на издателство „Просвета“ за създаването на STEM уроци, запознах се с редакторите и успяхме да направим две помагала. През 2025 г. работихме и по примерни PISA тестове.“
ЗА ДИМИТРОВА РЕШАВАНЕТО НА ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАДАЧИ
по математика се превръща в хоби с приема ѝ в Природоматематическата гимназия в Бургас. „Включих се в отборите по природни науки и започнах да осъзнавам, че ми харесва да разбирам нещата в детайл – казва тя. – Не ми е достатъчно само да имам информацията – искам да разбера откъде идва тя и да я обоснова, ако е възможно.“
Развитието си след това тя днес описва като последователно реализиране на цели. След множество състезания, през 2018 г. тя се явява на конкурса „Минко Балкански“, който предначертава бъдещето ѝ. Димитрова е избрана за лауреат на конкурса по физика и получава възможността да постъпи в елитния френски лицей Louis-le-Grand в Париж, където в рамките на две години преминава през една от най-взискателните подготвителни програми по природни науки във Франция.
„Никога не бях учила френски дотогава – започнах едва в 12-и клас, когато реших, че искам да уча във Франция – казва тя. – Имах една година да придобия някакво ниво, след което две години се подготвях за влизане в инженерно училище.“
През 2021 г. Димитрова започва инженерна програма в ENSEA, а в последната година от обучението си следва паралелно и изследователска магистратура в CY Cergy Paris Université. Като част от задължителния за френската инженерна система стаж, през 2024 г. разработва изкуствен интелект за разпознаване на обекти от голямо разстояние за производителя на системи за далечно виждане LERITY. Проектът става част от магистърската ѝ теза.
„Стандартният изкуствен интелект е трениран върху красиви изображения, които са заснети отблизо – казва тя. – Ако се замислим обаче, когато снимаме един обект от десет или двадесет километра, изображението е много по-различно. Задачата ни беше да създадем изкуствен интелект, който е специализиран именно в този тип изображения.“
Под ръководството на изследователя, с когото продължава да работи и в докторантурата си, Димитрова успява да защити изследователски прототип, интегриращ ИИ в системите за далечно наблюдение на компанията. „Беше индустриална задача с изследователска нотка – като цяло обичам да правя конкретни неща и да не задълбавам в теорията, понеже е по-добре да имаме реални резултати.“
След стажа си Димитрова трябва да реши дали да продължи по академичен път, или да започне работа в индустрията. Тогава осъзнава, че иска да гради бъдещето си върху „стабилни неща“. „За мен това са образованието и науката. Предпочитам да отделя тези три години, за да правя по-фундаментални изследвания, отколкото да се фокусирам върху техни приложения. Мисля, че и професионално, и лично ще се развия много повече.“
В ДОКТОРАНТУРАТА СИ ДНЕС
Димитрова изследва как класически геометрични теории за обработка на изображения могат да бъдат използвани за създаването на по-разбираем и надежден изкуствен интелект. Потенциалните приложения на подобни изследвания се простират до сфери като автономни автомобили, сателитни изображения, сигурност, образна диагностика и пр.
„Математическата морфология се развива като подход за анализ на изображения през 60-те години – казва Димитрова. – Изследователите са искали да получат информация за формата на обектите в пространството и са поставили основата на математическа наука, която е била много успешна за обработката на изображения. Изкуственият интелект обаче създава сериозна конкуренция – дори да има добри резултати, е като черна кутия – даваме му входни данни и не сме сигурни как взема решения.“
Затова и в момента Димитрова работи върху обединяването на геометричен анализ на информация с методи за машинно обучение – от една страна, се стреми да автоматизира доказани геометрични подходи, а от друга – да разработва по-прозрачни алгоритми, основани на данни.
„Обичам да решавам конкретни проблеми и е доста удовлетворяващо, когато видя, че имат резултати – казва тя. – Надявам се, че изследванията, върху които работим, ще намерят и реално приложение.“
В бъдеще Димитрова знае, че иска да продължи да се развива в сферата на науката, технологиите и иновациите. Обича ролята си на преподавател и всички проекти, свързани с образованието, с които се е захващала през годините. На въпроса на Forbes за най-големите предизвикателства, които среща в работата си, тя отговаря: „Обикновено поемам много ангажименти и виждам, че достигам до границите на възможностите си. Казвам си, че нямам време за колебания, и се надявам това, което правя, да е смислено и да помогне на младите да се развиват в сферата на науката.“