Отразявам банковия и небанковия финансов сектор в България
Пенсионните фондове в България вече управляват активи за над 16 млрд. евро, а зад рекордния размер на спестяванията се вижда ясната инвестиционна картина на доминация на облигациите, постепенно увеличение на експозицията към акции и все по-силна ориентация към европейските пазари извън България.
Към края на март 2026 г. активите на пенсионните фондове достигат 16.09 млрд. евро, което е увеличение с 14.7% спрямо година по-рано, показват данните на Българска народна банка (БНБ). Ръстът от над 2 млрд. евро за една година затвърждава позицията на пенсионните дружества като едни от най-големите институционални инвеститори в страната.
Най-големият дял в активите продължават да заемат дълговите ценни книжа. Към края на март инвестициите в облигации достигат 10.1 млрд. евро, което представлява близо 63% от всички активи на сектора. Това означава, че почти две от всеки три евро, спестени за пенсия, са инвестирани в държавен и корпоративен дълг. Секторът остава консервативен по своята същност, като основната цел е запазване на капитала и постигане на предвидима доходност в дългосрочен план.
В същото време данните показват постепенно нарастване на експозицията към акции. Инвестициите в акции и други капиталови инструменти извън инвестиционните фондове достигат 2.81 млрд. евро, а вложенията чрез инвестиционни фондове и фондове на паричния пазар възлизат на още 2.41 млрд. евро. Общата експозиция към капиталовите пазари така надхвърля 5.2 млрд. евро. Особено показателен е фактът, че директните инвестиции в акции нарастват с близо 33% за година, което е значително по-бързо от общия ръст на активите.
Средствата в депозити и налични парични средства намаляват до около 500 млн. евро, което представлява едва 3.1% от активите. Година по-рано делът им е бил повече от два пъти по-висок. Това показва, че фондовете все по-активно търсят доходност чрез инвестиции, вместо да държат средства в банкови депозити.
Географското разпределение на активите разкрива още по-интересна тенденция. Най-големият дял от средствата е инвестиран в други държави от еврозоната. Към края на март 2026 г. там са насочени 5.97 млрд. евро или 37.1% от всички активи. На второ място се нареждат инвестициите в България с 4.81 млрд. евро и дял от 29.9%, се вижда от данните на БНБ
Още 3.07 млрд. евро са вложени в държави извън Европейския съюз и международни организации, докато 2.09 млрд. евро са инвестирани в страни от ЕС извън еврозоната. На практика близо 70% от пенсионните активи вече са инвестирани извън България.
Тази структура е отражение както на стремежа към диверсификация, така и на възможностите на местния капиталов пазар. За пенсионните дружества големите европейски пазари предлагат по-висока ликвидност, по-голям избор от инструменти и по-добри възможности за разпределение на риска. За България обаче това означава, че значителна част от дългосрочните спестявания на домакинствата работят извън местната икономика.
Именно тук може да се окаже и най-големият ефект от предстоящата мултифондова система. Предстоящите промени ще дадад по-големи инвестиционни възможности на пенсионните компании, а пенсионните фондове ще разполагат с още по-голям ресурс за инвестиции в капиталови пазари. Дали част от този капитал ще намери път към български публични компании, ще зависи не толкова от регулациите, колкото от способността на местния пазар да предложи достатъчно качествени инвестиционни възможности.
