Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
България може да започне строителството на нови магистрални трасета в рамките на година и половина, но моделът вече ще бъде различен – бъдещите обекти ще се подготвят от държавата и ще се отдават на концесия. Това заяви регионалният министър Иван Шишков на фона на засилен интерес от съседни държави към българската инфраструктура и на продължаващите проблеми около строителството на автомагистрала „Хемус“.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Министерството на регионалното развитие работи по готови проекти за нови магистрали и пътни участъци, като според Шишков при стегната подготовка реалното строителство може да започне след около 18 месеца.
- Идеята е държавата да проектира трасетата и да организира процедурите, а самото изграждане да бъде реализирано чрез концесии. Според регионалния министър това би позволило новите магистрали да бъдат построени по-бързо и без пряко натоварване на държавния бюджет.
- Шишков посочи, че България изостава сериозно по ключови направления, особено по оста Север – Юг. Сред проектите, за които се говори като стратегически, са автомагистрала „Черно море“ и трасето Русе – Маказа.
- Министърът заяви, че интерес към регионалната свързаност има и от съседните държави, тъй като българската инфраструктура е част от по-широките транспортни връзки в Европа.
- Държавата ще довърши вече започнатите пътища по действащите договори, но за бъдещите проекти ще се търсят концесионери. При текущите обекти министерството прекратява практиката на авансово финансиране и ще плаща само срещу реално извършена работа.
- По отношение на „Хемус“ Шишков съобщи, че шест от лотовете не се изграждат заради липса на разрешения за строеж, като реални дейности се извършват само по два от тях.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Желанието да плащаш е по-голямо от желанието да строиш. Това отнема от бъдещето на държавата. В момента спряхме авансовото плащане. Ще се плаща само за работа“, заяви Иван Шишков.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
1 млрд. лева – толкова, по думите на Шишков, е бил размерът на опита за индексации на договори, който според него е щял да бъде в загуба за държавата.
ДОПИРАТЕЛНА
Шишков увери, че текущите ремонти по ключови пътни отсечки ще приключат до края на юни и няма да затруднят сериозно летния туристически сезон. По думите му ограниченията са временни, а целта е магистралите да бъдат в по-добро състояние през най-натоварените месеци – юли и август.
В изявленията си министърът засегна и казуса с т.нар. „незаконен град“ край Варна, като посочи, че отговорността за незаконните обекти е на местната власт, но държавните институции ще участват в проверките и мерките по случая.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Идеята за концесии в магистралното строителство не идва в празно пространство. България години наред се движи между недовършени трасета, спорни аванси, забавени разрешителни и хроничен недостиг на средства за големи инфраструктурни проекти. Най-видимият символ на този проблем остава „Хемус“ – магистрала, която трябва да свърже София със Северна България и Варна, но продължава да се изгражда фрагментарно и с тежки административни и финансови спорове.
Затова заявката за концесионен модел е опит за промяна на логиката: държавата да не поема цялата тежест на строителството, а да подготвя проектите и да търси частен капитал за реализацията им. Подобен подход обаче изисква изключително ясни правила – кой строи, как печели, какви са сроковете, как се контролира качеството и как се защитава общественият интерес.
Регионалната свързаност също променя значението на тези проекти. Магистрала „Черно море“ вече не е само вътрешна връзка между Варна и Бургас, а част от по-широката логика на трафика между Турция, България, Румъния и останалата част на Европа. Същото важи и за направления като Русе – Маказа, които могат да пренаредят транспортните потоци по оста Север – Юг.
Големият тест за правителството ще бъде дали този път подготовката ще изпревари строителството. Защото проблемът на българските магистрали често не е липсата на политически обещания, а липсата на готови проекти, разрешения, устойчиво финансиране и контрол върху изпълнението.
