Младият лунен сърп ще мине покрай Меркурий, Юпитер и Венера в една от най-красивите небесни сцени на юни. За България гледката ще бъде видима ниско над западния и северозападния хоризонт след залез слънце, но прозорецът за наблюдение ще бъде кратък – особено за Меркурий.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Най-добрите вечери за наблюдение от България са 16, 17 и 18 юни. В София слънцето залязва около 21:06 ч., а най-подходящото време за наблюдение е приблизително между 21:35 и 22:30 ч., когато небето вече потъмнява, но планетите още не са слезли прекалено ниско към хоризонта.
- На 16 юни тънкият лунен сърп ще бъде близо до Меркурий, който ще се вижда ниско на запад-северозапад и ще бъде най-трудният обект за откриване. Юпитер и Венера ще бъдат по-ярки и по-лесни за разпознаване, като Венера ще доминира вечерното небе.
- На 17 юни Луната ще бъде близо до Венера. В Северна Америка ще се наблюдава закриване на Венера от Луната, но от България явлението няма да бъде окултация, а близко преминаване – визуално красива среща в ранното вечерно небе.
- На 18 и 19 юни Венера ще преминава близо до звездния куп Ясли, известен още като Кошера или M44, в съзвездието Рак. При много тъмно небе купът може да се забележи като бледо петно, но в градски условия бинокъл ще бъде почти задължителен.
- Кулминацията на седмицата идва на 21 юни, когато настъпва юнското слънцестоене – астрономическото начало на лятото в Северното полукълбо. За България точният момент е 11:24 ч. българско време.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
15 часа и 19 минути – приблизително толкова ще продължи денят в София на 21 юни, когато настъпва лятното слънцестоене.
ДОПИРАТЕЛНА
Макар събитието да звучи като „парад на планетите“, от България то няма да изглежда като подредена линия високо в небето. Най-важното условие е чист и открит западен до северозападен хоризонт. В големите градове сградите, светлинното замърсяване и ниската височина на Меркурий могат лесно да скрият част от гледката. Най-добри условия ще има от места извън града, от високи тераси, открити полета или хълмове с добра видимост към залеза.
Важно е бинокъл или телескоп да се използват само след като слънцето е напълно залязло. Меркурий и Венера са близо до посоката на залеза, а гледането към слънцето с оптика е опасно за зрението.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Луната е най-бързо променящият позицията си ориентир на нощното небе. Само за едно денонощие тя се измества с около 13 градуса – приблизително колкото ширината на свит юмрук, протегнат на една ръка разстояние. Затова през няколко последователни вечери изглежда сякаш „прескача“ от един обект към друг – първо край Меркурий, после към Венера и Юпитер, а след това към звездите на Лъв.
Тази динамика е част от 29.5-дневния лунен цикъл – времето, за което Луната се връща към същата фаза. След новолунието тя се появява като тънък сърп ниско в западното небе малко след залез. Именно тогава е най-фотогенична: достатъчно ярка, за да се открои в здрача, но все още толкова тънка, че може да се види и т.нар. пепелява светлина – слабото осветяване на тъмната ѝ част от слънчева светлина, отразена от Земята.
Съвпадението с планетите прави седмицата особено добра за любители наблюдатели. Не е нужен телескоп, за да се видят Венера и Юпитер. Меркурий обаче остава предизвикателството – той винаги се движи близо до Слънцето от наша гледна точка и рядко се издига високо над хоризонта. Затова следващите вечери са добър шанс да бъде открит, стига хоризонтът да е чист.
ЗА КАКВО ДА СЛЕДИМ
Най-красивият момент за България вероятно ще бъде вечерта на 17 юни, когато лунният сърп ще бъде близо до Венера. На 18 и 19 юни по-опитните наблюдатели могат да потърсят Венера край звездния куп M44, а на 19 юни Луната ще се приближи до Регул – най-ярката звезда в съзвездието Лъв.
