Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Сред големите бъдещи бизнеси, които Илън Мъск продава на инвеститорите в наскоро листваната SpaceX, е планът му да изгради центрове за данни в космоса – сателити, захранвани със слънчева енергия, разпръснати в огромна мрежа, които обработват информация в орбита и я изпращат обратно към Земята.
Като инвестиционна история това носи изчистената логика на типичния оптимистичен сценарий за Мъск. Това е от онези научнофантастични идеи от типа „искам да умра на Марс, но не при кацането“, с които новоизпеченият трилионер е известен. И идва в особено подходящ момент: треската около изкуствения интелект е в пълен ход, но наземните центрове за данни, от които той има нужда, се превръщат във все по-нежелан съсед за много общности – повишават сметките за комунални услуги, създават шум и замърсяване и носят малко местни икономически ползи.
SpaceX се надява да започне да изстрелва орбитални центрове за данни през 2028 г., макар че в документите за IPO-то ѝ няма прогноза колко би струвала подобна система. В тях обаче има предупреждение от онзи тип, който стои в борсов проспект като сигнална ракета на пистата: планът включва „значителна техническа сложност, недоказани технологии или технологии, които не съществуват или може да изискват значителен напредък, и подобни инициативи може да не достигнат търговска жизнеспособност“.
Адвокатите на SpaceX са го написали като предупреждение. Мъск вероятно би могъл да го сложи на стената във фоайето.
Но ако целта е просто центровете за данни да бъдат преместени извън сушата и да работят при по-ниски разходи, има далеч по-добър вариант: океанът. Той е далеч от данъкоплатците, битките за зониране и внезапната поява на хипермащабни съседи. А може да се окаже и климатично щадящ източник на енергия, както и евтин начин за охлаждане на огромни центрове за данни.
„Това, което правим, е напълно налудничаво“
Точно натам гледа Panthalassa. Стартъпът от Портланд, Орегон, подкрепен от Питър Тийл и група фондове за рисков капитал от Силициевата долина, прекара последното десетилетие в разработване на плаващи центрове за данни, които сами произвеждат електричество от вълните в открития океан и се охлаждат със студена морска вода. Компанията очаква първите ѝ търговски единици да заработят през 2027 г. – година преди SpaceX да започне евентуално да изпраща изчислителни сателити в орбита, при всички онези предупреждения в борсовите документи.
„Това, което правим, е напълно налудничаво“, казва пред Forbes главният изпълнителен директор и съосновател Гарт Шелдън-Коулсън. „Ние сме първата компания, която отива в средата на океана, за да го направи.“
Прототипният възел Ocean-2, който Panthalassa – от гръцки „цялото море“ – тества край бреговете на щата Вашингтон от миналата година, прилича по-малко на център за данни и повече на морско-индустриална близалка: 70-метрова стоманена кула, потопена под повърхността, с обемиста глава, плаваща над водата. Докато се издига и спуска с вълните, водата се изпомпва през „шийката“ към сферичен резервоар в горната част, след което преминава през турбина, която може да генерира до 1 мегават постоянна електроенергия. Единицата, която Panthalassa планира да пусне догодина, ще бъде заредена с чипове и изчислителен хардуер за AI операции на борда, като ще изпраща данни чрез сателит – точно както в концепцията на SpaceX на Мъск.
„Това ще бъде най-евтиният начин за големи сегменти от AI изчисленията, инференс и обучение с подсилване – без никакви емисии“, казва Шелдън-Коулсън пред Forbes.
Идеята океанът да бъде използван като източник на енергия вълнува учените повече от век. Но също така ги е поставяла на място. Досега няма мащабна система или техника, която да е доказала търговска жизнеспособност. Интересът продължава, защото ресурсът е огромен. Оценка на Международната агенция по енергия сочи, че енергията от вълните може да произвежда хиляди тераватчаса електроенергия годишно. Дори улавянето на малка част от това количество по надежден начин би променило играта. Океанът обаче, неудобно за всички предишни бизнес планове, винаги е имал последната дума.
Panthalassa не е първата компания, която вижда в океана възможност да заобиколи ограниченията пред центровете за данни. Microsoft години наред тества подводни единици край бреговете на Шотландия, свързани с електрозахранване от сушата, преди да прекрати проекта през 2024 г. Китай също експериментира с подводни центрове за данни, захранвани от вятърни турбини. Тези проекти използват океана основно като охладителна система. Panthalassa иска той да бъде и електроцентрала.
„Работим в дълбокия океан, където енергията на вълните е най-изобилна, а не в плитки крайбрежни води“, казва Шелдън-Коулсън. „Нашите възли са самоходни и могат автономно да променят позицията си. Няма връзка с морското дъно.“
Той основава Panthalassa през 2016 г., след магистратура в MIT и право в Харвард, заедно с инженера Брайън Мофат, който също проучва енергията от вълните. Главният инженер Даниел Плейс идва от SpaceX, а други инженери са привлечени от технологични и аерокосмически гиганти като Google, Blue Origin, Apple, Boeing, Amazon и Tesla. През май Panthalassa набра 140 млн. долара в рунд от серия B за първото си търговско разгръщане, подкрепено от Тийл, Джон Дор, TIME Ventures на Марк Бениоф, SciFi Ventures на Макс Левчин и технологични фондове като Gigascale Capital – създаден от Майк Шрьопфер, който като технически директор на Meta е отговарял за изграждането на центрове за данни на компанията.
Шрьопфер вижда концепцията за плаващи буйове с центрове за данни като дръзка. Но смята, че тя може да бъде и отговор на нарастващата съпротива срещу центровете за данни на сушата и на тежката икономика около захранването и охлаждането на гладния за енергия изкуствен интелект.
„Ще използваме буквално 10 теравата неизползвана енергия от вълните в част от океана, където няма корабоплаване. Там няма нищо“, казва той.
И космическите, и морските центрове за данни са опит за овладяване на безплатна енергия: слънчева светлина в орбита и вълни в Южния океан. Аргументът на Шрьопфер в полза на океанската версия започва с логистиката. Да поставиш хардуер в морето е трудно. Да поставиш хардуер в орбита е същият проблем, но с огромна сметка за ракети отгоре: SpaceX таксува до 90 млн. долара на изстрелване.
„Ако сравните колко струва да пуснете един тон в океана спрямо един тон в космоса, отговорът е, че в космоса е сто пъти по-скъпо“, казва Шрьопфер. „Така че имаме 100-кратно ценово предимство. Да кажем, че грешим с фактор 1. Пак имаме 10-кратно предимство по отношение на разходите.“
Panthalassa иска да разположи стотици – а в крайна сметка хиляди – свободно плаващи буйове с центрове за данни в моретата между Южния полюс, Южна Америка и Африка, защото там вълните са най-постоянни и най-мощни, а районът е далеч от корабните маршрути. Енергията, която те генерират, ще се използва на място, тъй като преносът ѝ обратно към сушата би бил твърде скъп. Ако плановете за центровете за данни проработят, следващата цел на Panthalassa – от началото на 30-те години – е да използва плаващите си енергийни възли и за производство на горива като въглеродно неутрален водород или амоняк чрез обезсолена морска вода и електролизери, които разделят H2O.
„Качваме го на кораби и го доставяме на сушата там, където е нужен“, казва Шелдън-Коулсън. Производството на зелен водород по този начин, без въглеродни емисии, би струвало много по-малко, отколкото със слънчева енергия, твърди той.
Аргументът му се крепи на цената и постоянството на електроенергията. „Имаме изключително ниска цена на енергията. Нашата цена на електроните е около 2 цента за киловатчас, а освен това имаме много висок коефициент на използване на мощността, което означава, че работим почти през цялото време – с над 90% капацитет“, казва той. „Можете да си представите, че това, което се опитваме да изградим, е изцяло нова енергийна екосистема насред океана, използваща свръхизобилна енергия далеч от сушата и далеч от конфликтни употреби, за да доставя две неща, от които хората наистина имат нужда: много изчислителна мощност и чисто гориво.“
Първо обаче машините трябва да оцелеят на мястото, което трябва да използват. Южният океан е особено суров заради липсата на големи сушеви маси, което позволява безпрепятственото натрупване на най-мощната вълнова система на планетата.
За да се справят с това, възлите на Panthalassa имат сравнително малко движещи се части за производство на енергия и са изградени от здрави индустриални материали от типа, използван при тежките кораби: дебела стомана с покрития от цинк или алуминий. Според Шелдън-Коулсън те трябва да издържат поне 15 години. „Планираме да сменяме изчислителния модул приблизително на всеки пет години.“
Историята с охлаждането е по-проста от тази с енергията. И в момента е особено убедителна, защото на сушата центровете за данни превръщат охлаждането в проблем с водата, електроенергията, разрешителните и разгневените граждани. Средната температура в регионите, където Panthalassa планира да разположи възлите си, е едва 10 градуса по Целзий. При такава температура няма нужда от специални охладителни системи за центрове за данни, охладителни кули или прясна вода.
„Това е много по-ефективно, с много по-ниска цена, с много по-малко потребление на ресурси и осигурява много по-добра среда за чиповете, което също им помага да издържат по-дълго“, казва Шелдън-Коулсън.
Охлаждането може да се окаже най-голямото предизвикателство пред концепцията на Мъск за космически центрове за данни, тъй като сателитите в орбита около Земята работят в среда, в която температурите варират от минус 170 до 120 градуса по Целзий. А понеже са и във вакуум, който не позволява отвеждане на топлината чрез въздушно охлаждане, те се нуждаят от сложни термални системи, за да се избегнат повреди в чувствителните изчислителни системи.
Главният изпълнителен директор на Panthalassa отказва да прави директно сравнение на разходите с орбиталната концепция на Мъск по очевидни причини, но от думите му лесно може да се направи извод. „Ще бъдем значително по-евтини от центровете за данни на сушата. А това, според мен, означава, че ще бъдем доста по-добри и от орбиталните концепции, поне в обозримото бъдеще“, казва той.
Все още има реален шанс планът на Panthalassa да се провали. Енергията от вълните има дълга история на поглъщане на елегантни машини, а Южният океан може да бъде негостоприемна, дори направо злонамерена лаборатория. Но потенциалът е огромен.
Именно това е убедило Шрьопфер да инвестира. „Това е голям залог, но би било място, където може да се постави огромно количество изчислителна мощност, без никой някога да трябва да се тревожи за нея.“
Текстът първоначално е публикуван от forbes.com. Автор: Alan Ohnsman