Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Народното събрание прие без дебати промени в правилника си, с които се замразява механизмът за автоматично нарастване на депутатските възнаграждения.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Решението беше подкрепено от 193 народни представители, без гласове “Против“ и “Въздържал се“.
- Промените бяха внесени от председателя на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов и група народни представители и предвиждат промяна в начина, по който се определя основното месечно възнаграждение на депутатите.
- Според новите правила народните представители ще получават основна заплата, равна на три средномесечни възнаграждения на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор според данните на Националния статистически институт.
- Размерът ще продължи да се преизчислява на тримесечна база, като ще се използва средната месечна заплата за последния месец от предходното тримесечие. В механизма обаче не се включват допълнителните възнаграждения за участие в парламентарни комисии и други дейности.
- Заплатата на народните представители трябва да остане на ниво около 4236 евро.
- Идеята е бъдещи промени в размера на депутатските заплати да могат да се правят само чрез Закона за държавния бюджет, а не автоматично чрез текущата формула.
- Решението има отражение и върху възнагражденията на висшите държавни длъжности, тъй като заплатите на премиера и министрите са обвързани с тази на депутатите. Министър-председателят получава 55% над депутатската заплата, а министрите – с 30% повече.
АКЦЕНТ
Замразяването на депутатските заплати идва в момент, когато държавните финанси са под засилен натиск. Европейската комисия започна процедура по прекомерен дефицит срещу България, след като страната надхвърли прага от 3% от БВП, заложен в европейските бюджетни правила. Според прогнозата на Комисията бюджетният дефицит на България се очаква да достигне 4.1% от БВП през 2026 г. На този фон правителството търси начини да ограничи разходния натиск и да осигури средства за ключови плащания. Сред основните предизвикателства са разходите по Националния план за възстановяване и устойчивост. Нуждата от допълнителна ликвидност беше сред мотивите за увеличаването на тавана на новия държавен дълг до 3.8 млрд. евро. Средствата трябва да покрият както временния недостиг при изпълнението на проектите по ПВУ, така и очаквания натиск върху бюджета през следващите месеци.
