Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Европейският съюз (ЕС) готви механизъм, който да осигури пари за голяма банка веднага след нейното спасяване – моментът, в който тя може да е стабилна на хартия, но без достатъчно ликвидност, за да отвори нормално в понеделник сутрин.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Представители на Европейския съюз работят по план за запълване на един от най-опасните пропуски в европейската банкова рамка – как да бъде осигурена ликвидност на спасена банка, след като доверието вече е изчезнало, вложителите теглят средства, а пазарите отказват да я финансират, съобщава Politico.
- Проблемът стана особено видим след кризата с Credit Suisse през 2023 г., когато швейцарските власти трябваше да организират спешно поглъщане от UBS в рамките на един уикенд, за да предотвратят шок за глобалната финансова система.
- ЕС не може да приложи директно швейцарския модел, защото няма единна хазна, която да поеме риска при криза. В същото време европейските правила след финансовата криза от 2008 г. са създадени именно за да ограничат риска данъкоплатците отново да плащат сметката за фалиращи банки.
- Според поверителен документ на Европейската комисия от 1 юни, с който Politico се е запознала, липсата на общ европейски механизъм създава трайна несигурност и може да изложи националните бюджети на нов натиск при следваща голяма банкова криза.
- Предложеният модел наподобява „каскада“ от отговорности. Първо Европейската централна банка би осигурила спасителна линия на затруднената банка срещу специална облигация, гарантирана от Единния механизъм за преструктуриране. Ако банката все пак фалира, Единният съвет за преструктуриране би използвал своята предпазна мрежа от 81 млрд. евро, за да възстанови средствата на ЕЦБ.
- Ако тези средства не са достатъчни, ЕСП би могъл да търси допълнително финансиране от банковия сектор или от Европейския механизъм за стабилност – при условие че Италия ратифицира новия договор, който би позволил на спасителния фонд на еврозоната да служи като последна линия на подкрепа.
- В крайна сметка, ако и това не стигне, тежестта би паднала върху правителството на държавата, в която се намира спасената банка. Идеята обаче е в дългосрочен план сметката да бъде поета от банковия сектор, а не от данъкоплатците.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Липсата на адекватен европейски механизъм води до трайни пропуски в рамката за управление на кризи, които подкопават доверието и авторитета“, се посочва в документа на Европейската комисия, цитиран от Politico. „Тази несигурност също така създава рискове за националните бюджети, икономиката на ЕС и финансирането на приоритетите на Съюза.“
ГОЛЯМО ЧИСЛО
260 млрд. франка. Толкова достигна спасителният пакет, подготвен от швейцарските власти при кризата с Credit Suisse през 2023 г. – сума, равна на приблизително една трета от швейцарския БВП по това време. Именно този мащаб показва колко скъпо може да бъде поддържането на голяма банка жива, след като доверието в нея се срине.
ДОПИРАТЕЛНА
Новият план идва в момент, в който ЕС вече е под силен фискален натиск. Блокът е изправен пред годишни разходи от около 1 трлн. евро за модернизиране на икономиките си, укрепване на отбраната и адаптация към по-скъпа енергия и слаб растеж. В такава среда фалит на банка от мащаба на Deutsche Bank, UniCredit или BNP Paribas би бил не просто финансов проблем, а политически и бюджетен шок.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
След финансовата криза от 2008 г. Европа изгради сложна система, която трябваше да сложи край на модела „твърде голяма, за да фалира“. Банковият съюз въведе правила, според които акционерите и кредиторите първи трябва да поемат загубите, а банките бяха задължени да подготвят т.нар. living wills – планове за действие при тежка криза. Идеята беше ясна: ако една банка изпадне в затруднение, тя да може да бъде преструктурирана без хаос и без автоматична намеса на държавата.
На практика обаче остана един критичен въпрос – какво се случва в часовете след спасяването. Една банка може да бъде преструктурирана през уикенда, да има нов капиталов план и формално да е жизнеспособна, но в понеделник сутринта пак да няма достатъчно кеш, ако вложителите продължат да теглят средства, а пазарите не ѝ вярват. Именно това е проблемът, наричан от специалистите „ликвидност при преструктуриране“.
Кризата с Credit Suisse и фалитът на Silicon Valley Bank показаха колко бързо може да изчезне доверието в дигиталната епоха. Вече не са нужни опашки пред клоновете – депозитите могат да бъдат изтеглени с няколко клика, а паниката да се разпространи за часове. Затова ЕС се опитва да изгради механизъм, който да даде на спасена банка най-важното след кризисния уикенд – време.
