Съдът на Европейския съюз постанови, че задължаването на големите търговски вериги да продават определени хранителни продукти с минимални отстъпки противоречи на европейското право. Решението идва на фона на българската инициатива “Кошница с грижа“, която предвижда доброволни намаления на основни храни с минимум 15%.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Решението на Съда на ЕС е по дело, заведено след спор между унгарското правителство и германската верига Penny Market.
- Унгария въведе през 2023 г. схема за ограничаване на инфлацията при храните, която задължи големите търговци да намалят цените на определени продукти с минимум 15% и да поддържат минимални наличности.
- Съдът на ЕС прие, че подобни изисквания ограничават свободата на търговците да определят цените и количествата, които предлагат, на база икономически фактори.
- Според магистратите мерките не са пропорционални и не доказват, че могат последователно и системно да защитят потребителите от инфлацията.
- Съдът посочва още, че схемата може да създава неравнопоставеност, тъй като засяга основно големи градски търговци и не гарантира достъп до по-ниски цени за всички потребители.
АКЦЕНТ
Решението на Съда на ЕС не се отнася пряко до българската “Кошница с грижа“, тъй като тя е доброволна инициатива, а не законово задължение към търговците. Тя предвижда доброволно намаление на цените на основни хранителни продукти с минимум 15% за период от поне шест месеца. Сходството обаче е в подхода – използване на натиск върху големите вериги за намаляване на цените на определени стоки на фона на обществено недоволство от поскъпването на храните. Европейските магистрати подчертават, че държавите могат да предприемат мерки за защита на потребителите, но те трябва да са съвместими с правилата за свободна конкуренция и да не ограничават неоправдано пазарното поведение.
ДОПИРАТЕЛНА
Българското правителство представи „Кошница с грижа“ като доброволно партньорство с големите търговски вериги, а не като административно регулиране на цените. Кампанията предвижда различни графици и обхват на намаленията според отделните търговци, като част от веригите са заявили участие с десетки основни продукти – от хляб и млечни продукти до месо, плодове и зеленчуци. В същото време решението на Съда на ЕС показва границите, в които правителствата могат да се намесват в ценообразуването. Ако подобни инициативи се превърнат от доброволни ангажименти в задължителни правила, те могат да попаднат под същия европейски контрол.
