Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Планираните разговори между САЩ и Иран в Швейцария няма да се състоят в петък, след като вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс се отказа от пътуването си. Решението поставя под съмнение дали крехкото 60-дневно примирие между Вашингтон и Техеран може да се превърне в трайно мирно споразумение.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Швейцарското външно министерство потвърди, че планираните разговори в планинския курорт Бюргенщок няма да се проведат, без да даде допълнителни подробности.
- Срещата трябваше да бъде първата стъпка към прилагането на 14-точковото споразумение между САЩ и Иран, което удължи нестабилното примирие с най-малко 60 дни.
- Белият дом заяви, че логистиката около подобни преговори „никога не е била проста или предвидима“, като уточни, че Ванс и американската делегация са били готови да отпътуват веднага след финализиране на плановете.
- Иран не реагира незабавно на отмяната. По-рано Техеран даде знак, че е готов да започне технически разговори, но според полуофициалната агенция Tasnim иранските преговарящи първо са искали да видят признаци, че САЩ изпълняват междинното споразумение.
- Несигурността се засилва и заради Израел, който не участва в мирните разговори, дистанцира се от споразумението между САЩ и Иран и продължава военните действия срещу подкрепяната от Техеран групировка „Хизбула“ в Ливан.
- Войната, започнала на 28 февруари с въздушни удари на САЩ и Израел срещу Иран, е отнела живота на най-малко 7000 души, повиши рязко цените на енергията и разтърси глобалните пазари.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Ако американската страна иска да бъде прекалено взискателна, ние няма да го приемем“, заяви върховният лидер на Иран аятолах Моджтаба Хаменей, давайки сигнал, че предстоящите разговори за ядрената програма на страната няма да бъдат лесни.
ДОПИРАТЕЛНА
Прекъсването на дипломатическия процес идва в момент, в който пазарите вече реагираха на първите признаци за нормализиране на трафика през протока Ормуз. Цените на петрола се понижиха в петък, след като танкери започнаха да преминават през повторно отворения воден път, през който преди войната минаваше близо една пета от световните доставки на суров петрол и втечнен природен газ.
Но пазарният оптимизъм остава крехък. Иран заявява, че ще продължи да упражнява контрол върху Ормуз в партньорство с Оман и възнамерява да въведе такси за обслужване на корабите след края на 60-дневния период на преговори.
ГОЛЯМО ЧИСЛО
300 млрд. долара – толкова е предвиденият фонд за възстановяване на Иран и други финансови стимули, заложени в споразумението. Сделката включва също облекчаване на икономическите санкции, размразяване на активи за десетки милиарди долари и незабавни американски дерогации за износ на ирански петрол.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Истинският тест за подобни сделки в Близкия изток рядко е самото подписване. По-трудната част идва след това – когато рамковите обещания трябва да се превърнат в конкретни действия, проверими от противниците и приемливи за съюзниците.
Споразумението между САЩ и Иран стъпва върху няколко нива на недоверие. Вашингтон иска ограничения върху ядрената програма и балистичните ракети на Техеран. Иран настоява за реално облекчаване на санкциите, достъп до замразени средства и признание, че няма да бъде принуден да изнесе високообогатения си уран извън страната. Междувременно Израел, който не е страна по сделката, продължава да вижда „Хизбула“ и иранското влияние в Ливан като непосредствена заплаха за сигурността си.
Това превръща примирието в много повече от двустранна договорка между Вашингтон и Техеран. То зависи от поведението на съюзници, посредници, въоръжени групировки и енергийните пазари. Дори ако САЩ и Иран запазят формалната рамка на споразумението, продължаваща война в Ливан или спор около Ормуз може бързо да подкопае политическата му стойност.
