Едно от най-известните дървета в света – Големият дъб в Шеруудската гора, свързван с легендата за Робин Худ – е обявено за мъртво, след като тази пролет не е развило листа. Дървото, оцеляло близо хилядолетие, остава символ на британската природна и културна памет.

КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Големият дъб, известен на английски като Major Oak, се намира в Шеруудската гора в Нотингамшър, Англия, и според местния фолклор е бил убежище на Робин Худ и неговите хора. Възрастта му се оценява приблизително между 800 и 1200 години, което го прави едно от най-старите и най-разпознаваеми дървета в Европа.
- Смъртта на дървото е потвърдена, след като тази пролет то не е образувало пъпки и листа. Признаците за упадък са се натрупвали от години, включително по-слабо разлистване, влошено състояние на кореновата система и намалена способност на дървото да се възстановява след суши и горещини.
- Сред основните фактори за смъртта му природозащитници посочват комбинация от напреднала възраст, климатични промени, екстремни горещини, суши и уплътняване на почвата около корените заради десетилетия туристически поток. Дървото е било защитено с ограда още от 70-те години на миналия век, но натискът върху околната среда около него се е трупал много преди това.
- Големият дъб няма да бъде премахнат. Въпреки че вече не е жив, той ще остане на мястото си като природен монумент и като ценна среда за живот на насекоми, птици, гъби и други видове, зависими от мъртвата дървесина.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Съкрушително е. Искрено съм съсипана, че това се случи в моя живот, още повече по време на моята работа“, казва пред The Guardian експертът по опазване на природата Холи Дрейк. „Все още мисля, че това е едно от най-красивите дървета.“
ГОЛЯМО ЧИСЛО
23 тона. Толкова приблизително е тежал Големият дъб. Дървото е имало обиколка на ствола около 10 метра и корона с диаметър около 28 метра – мащаб, който го превръща не само в туристическа забележителност, а в жив архитектурен паметник на Шеруудската гора.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Големият дъб в Шерууд не е просто старо дърво. Той е един от онези редки природни символи, в които история, легенда и туризъм се сливат до степен, в която е трудно да се каже къде свършва ботаниката и къде започва митът. Смята се, че дъбът е на възраст между 800 и 1200 години – достатъчно стар, за да е съществувал още във време, когато Шерууд е бил кралска ловна гора, а историите за Робин Худ тепърва са започвали да се превръщат в английски фолклор.
Според легендата именно в кухия ствол на това дърво Робин Худ и неговите хора са намирали убежище от шерифа на Нотингам. Исторически доказателства за това няма, но силата на Големия дъб винаги е била именно в способността му да превръща легендата в място, което човек може да види. За поколения посетители той беше физическата връзка с един от най-разпознаваемите митове на Англия – не просто фон на историята, а неин жив свидетел.
Името Major Oak идва от майор Хейман Рук – военен и антиквар, който описва дървото през 1790 г. Преди това то е било известно като Cockpen Tree, име, свързвано с петльовите боеве, провеждани някога в района. През вековете дъбът постепенно се превръща от местна забележителност в национален символ. Огромният му ствол, разперената корона и кухината в сърцевината му го правят естествена сцена за историите за Шерууд.
С времето славата му започва да тежи почти толкова, колкото и възрастта. Стотици хиляди туристи годишно посещават Големия дъб, за да видят „дървото на Робин Худ“. За да бъде защитен, около него е поставена ограда още през 70-те години на миналия век, а тежките му клони са поддържани с метални подпори. Тези конструкции се превръщат в част от образа му – старият гигант, който продължава да стои, макар вече да има нужда от помощ, за да носи собствената си история.
През 2002 г. Големият дъб е избран за любимото дърво на Великобритания, а през 2014 г. печели признанието „Дърво на годината“ в Англия. Това не са просто символични титли. Те показват колко дълбоко това дърво е влязло в културната памет на страната – като природна забележителност, туристически магнит и материален образ на Шеруудската легенда.
Затова новината за смъртта му звучи като край на епоха. Големият дъб вече няма да се разлиства, но няма да изчезне. Той ще остане в Шерууд като мъртво, но все още значимо дърво – дом за животни, насекоми и гъби, и паметник на една история, която отдавна е надраснала собствените му корени. В известен смисъл това е най-подходящият край за дървото на Робин Худ: дори мъртво, то остава част от легендата.
