Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Първият кръг от преговорите между САЩ и Иран в Швейцария приключи с договорена пътна карта към окончателно споразумение в рамките на 60 дни – пробив, който временно успокои петролните пазари, но остави отворен най-големия въпрос: дали Ормузкият проток ще остане безопасен за световната търговия.
КЛЮЧОВИ ФАКТИ
- Високопоставени представители на САЩ и Иран приключиха първия кръг от разговори в притежавания от Катар швейцарски планински курорт Бюргенщок след напрегнато начало, белязано от съобщението на Техеран, че отново е затворил Ормузкия проток, и от нови заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп за възобновяване на атаките срещу Иран, съобщи Ройтерс.
- В съвместно изявление на посредниците Катар и Пакистан се казва, че двете страни са договорили пътна карта към окончателно споразумение в рамките на 60 дни. Техническите разговори ще продължат до края на седмицата, като фокусът е върху ядрения въпрос, санкциите, механизъм за разрешаване на спорове и гаранции за безопасно преминаване на търговски кораби през Ормузкия проток.
- Страните са договорили създаването на „Комитет на високо равнище“, който ще осигурява политически надзор върху процеса. Главните преговарящи ще докладват редовно пред него и ще ръководят работни групи по ключовите теми – ядрената програма на Иран, санкциите и прилагането на меморандума за разбирателство, постигнат миналата седмица.
- Отделно ще бъде създадена група за „предотвратяване на конфликти“ между САЩ, Иран и Ливан, подпомагана от посредниците. Целта е да се гарантира прекратяване на военните действия в Ливан, където Израел продължава удари срещу подкрепяната от Иран „Хизбула“, а над 1 млн. души са избягали от домовете си след израелската офанзива през март.
- Пазарите реагираха бързо на дипломатическия сигнал. Фючърсите върху международния бенчмарк Брент поевтиняха до 79.44 долара за барел след съвместното изявление – ниво, което показва, че инвеститорите временно оценяват риска от по-тежък енергиен шок като по-нисък.
ВАЖЕН ЦИТАТ
„Иранците не са си тръгвали, все още са тук, провеждаха срещи и преговаряха до късно през нощта“, каза американски дипломат, участващ в разговорите. „Говорихме за протока, Ливан, ядрените въпроси и подробности по прилагането на меморандума за разбирателство наред с други теми.“
ДОПИРАТЕЛНА
Ормузкият проток отново се превръща в централна точка на глобалния риск, защото през него минава значителна част от морския износ на петрол и втечнен природен газ от Персийския залив. Дори частично ограничаване на движението през протока може да повиши транспортните разходи, да засили натиска върху цените на енергията и да върне инфлационните опасения в момент, когато централните банки вече са под натиск да държат лихвите високи.
КЛЮЧОВА ИСТОРИЯ
Преговорите в Швейцария са поредният опит да се изгради политически изход от конфликт, който отдавна е надхвърлил двустранните отношения между Вашингтон и Техеран. В центъра на напрежението стои не само иранската ядрена програма, а цялата регионална архитектура на сигурността – от Ливан и „Хизбула“ до свободата на корабоплаването в Ормузкия проток и достъпа на Иран до петролни приходи и замразени активи.
Техеран настоява, че реални разговори по ядрените въпроси могат да започнат едва след изпълнение на други части от меморандума за разбирателство – включително дерогации за износ на петрол и петрохимически продукти, както и освобождаване на част от замразените активи. Иранският външен министър Абас Арагчи заяви, че страната му вече си е осигурила такива отстъпки, но Белият дом засега не е потвърдил това.
От американска страна тонът остава двупосочен. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс заяви, че Тръмп е поискал „да се обърне нова страница“ в отношенията с иранския народ, но самият президент отправи нови заплахи за удари, ако Иран не овладее съюзниците си в Ливан. Това оставя процеса уязвим: дипломатическата рамка вече съществува, но всяка ескалация в Ливан или ново ограничение в Ормуз може да я обезсмисли още преди техническите екипи да приключат работата си.
