Избрани статии и новини от редакцията на Forbes България
Десет години след референдума, който извади Великобритания от Европейския съюз, Брекзит вече изглежда по-малко като еднократно политическо решение и повече като дълъг икономически и институционален процес. Обещанието беше ясно: повече контрол върху законите, границите, парите и търговската политика. Реалността се оказа по-сложна – повече формална автономия, но и повече търговски триене, по-слаби инвестиции, по-трудни отношения с най-близкия пазар и общество, което все по-често оценява решението от 2016 г. като грешка.
Това не означава, че всяка трудност пред британската икономика е резултат от Брекзит. Последното десетилетие включва пандемия, война в Европа, енергиен шок, висока инфлация и глобално забавяне. Но все по-широкият консенсус сред икономисти и институции е, че Брекзит действа като допълнителна тежест – не като внезапен срив, а като бавен, натрупващ се разход.
Референдумът, който не приключи с гласуването
На 23 юни 2016 г. 51.89% от гласувалите британци подкрепиха напускането на ЕС, срещу 48.11% за оставане. Разликата беше достатъчна, за да промени геополитическата посока на страната, но твърде малка, за да затвори обществения спор. От самото начало Брекзит беше решение с тесен мандат и огромни последици.
Великобритания формално напусна ЕС на 31 януари 2020 г., но практическото скъсване настъпи след края на преходния период на 31 декември 2020 г. От 2021 г. страната вече беше извън единния пазар и митническия съюз – моментът, в който политическото решение започна да се превръща в ежедневна икономическа реалност за бизнеса.
Точно тук е важната разлика. Брекзит не е просто датата на референдума, нито само формалното напускане на ЕС. Той е промяна в правилата, по които британската икономика търгува, инвестира, наема хора и се позиционира спрямо най-големия си съседен пазар.
Икономическата цена не е катастрофа, а ерозия
Най-лесната грешка е Брекзит да се описва като икономическа катастрофа. Такава формулировка е прекалено силна и неточна. Великобритания не се срина след референдума. Лондон остана глобален финансов център, секторът на услугите продължи да е конкурентен, а британската икономика преживя и други големи външни шокове.
По-точно е да се говори за ерозия. Службата за бюджетна отговорност на Великобритания приема, че по-ниската търговска отвореност след напускането на ЕС ще намали потенциалната производителност на икономиката с около 4% в дългосрочен план спрямо сценарий, при който страната беше останала в ЕС. Това не е оценка за еднократна загуба в една конкретна година, а контрафактически модел – сравнение с икономика, която не съществува, но служи като ориентир за пропуснатия растеж.
Някои академични оценки са по-тежки. Изследвания, обобщени от Ройтерс, поставят ефекта върху БВП към 2025 г. в диапазона 6–8% спрямо сценарий без Брекзит, а ефекта върху инвестициите – в диапазона 12–18%. Тези числа трябва да се използват внимателно, защото зависят от избраната методология и от сравнението с други икономики. Но посоката е последователна: Брекзит не е единственият проблем на Великобритания, но е фактор, който прави растежа по-труден.
Търговията се превърна в скрит данък
Най-конкретният ефект от Брекзит е върху търговията със стоки. Напускането на единния пазар и митническия съюз върна граници там, където бизнесът беше свикнал с почти безпрепятствено движение. Това означава документи, проверки, сертификати, забавяния и по-високи административни разходи.
За големите компании това често е допълнителна тежест, която може да бъде управлявана. За малките фирми обаче тя може да е достатъчна, за да направи износа към ЕС нерентабилен. Особено уязвими са храните, земеделските продукти и секторите, които изискват ветеринарни или санитарни проверки.
Търговските бариери рядко изглеждат драматично в един отделен ден. Те работят като скрит данък – малко повече разходи, малко повече забавяне, малко повече несигурност. Натрупани във времето, тези разходи променят решенията на компаниите: дали да инвестират, къде да отворят склад, към кои пазари да изнасят, дали изобщо да се занимават с международна търговия.
Това е една от причините ефектът от Брекзит да се вижда по-ясно в дългосрочни показатели като търговска интензивност, инвестиции и производителност, отколкото в моментни данни за растежа.
Суверенитетът има стойност, но има и цена
Поддръжниците на Брекзит никога не са гледали на проекта само през БВП. За тях основният аргумент беше политически – Великобритания да може сама да определя правилата си, да сключва собствени търговски споразумения и да не бъде обвързана с решенията на институциите в Брюксел.
Този аргумент не бива да се пренебрегва. Излизането от ЕС даде на Лондон повече свобода в определени сфери – от регулации до търговска политика. В по-несигурен свят част от привържениците на Брекзит продължават да смятат, че тази автономия има стратегическа стойност, дори когато икономическата сметка е отрицателна.
Проблемът е, че суверенитетът не премахва зависимостите. Великобритания може да избира собствени правила, но ако иска по-лесен достъп до европейския пазар, трябва да се съобразява с част от правилата на ЕС. Може да сключва нови търговски сделки, но географията остава непроменена – ЕС е най-близкият и най-големият ѝ търговски партньор. Може да контролира имиграционната си политика, но икономиката ѝ продължава да има нужда от работници.
Така Брекзит показа границите на политическото обещание за пълен контрол. В глобализирана икономика контролът рядко е безплатен.
Общественото мнение се обърна, но това не означава автоматично връщане
Десет години по-късно британците са значително по-критични към Брекзит. Проучване на YouGov показва, че 57% смятат, че Великобритания е сгрешила, когато е гласувала за напускане на ЕС, а 61% определят Брекзит като провал. Това е ясна промяна спрямо първоначалната политическа енергия на кампанията за напускане.
Но тази промяна не означава, че страната е готова веднага да се върне в ЕС. Подкрепата за повторно членство намалява, когато въпросът включва възможността Великобритания да не получи старите си изключения, да трябва да приеме по-дълбоки ангажименти или да възстанови свободното движение. Затова по-реалистичният политически сценарий не е нов референдум в краткосрочен план, а постепенно сближаване с ЕС по отделни теми.
Британското общество изглежда иска по-малко триене с Европа, но не непременно нова национална битка за членство. Това е важен нюанс. Брекзит може да е загубил голяма част от обществената си легитимност, но темата остава достатъчно токсична, за да плаши политическите лидери.
Европа научи свой собствен урок
Преди десет години един от големите въпроси беше дали Брекзит ще отключи ефект на доминото. Това не се случи. Нито една друга държава членка не последва британския пример, а очакванията за нови напускания отслабнаха значително.
В този смисъл Брекзит се превърна не в модел за подражание, а в предупреждение. Популистки и евроскептични партии в Европа продължават да критикуват Брюксел, но в повечето случаи вече не настояват за напускане на ЕС. Вместо това целта им е да променят съюза отвътре.
Това е една от най-важните последици от последното десетилетие. Брекзит не разби ЕС. Напротив – трудният британски опит показа колко високи могат да бъдат разходите по напускането, особено за държава, която е дълбоко интегрирана в европейския пазар.
Следващата фаза ще бъде прагматична, не драматична
Най-вероятната посока през следващите години е постепенен ремонт на отношенията между Великобритания и ЕС. Това означава по-близко сътрудничество в отбраната, енергетиката, хранителните стандарти, граничните проверки и евентуално младежката мобилност. Подобен подход няма да върне Великобритания в ЕС, но може да намали част от икономическото триене.
Този процес ще бъде бавен, защото и двете страни имат ограничения. Лондон не иска да изглежда така, сякаш отменя Брекзит през задната врата. Брюксел не иска да даде на Великобритания предимствата на членството без съответните задължения. В същото време бизнесът и геополитическата среда натискат в посока по-практично сътрудничество.
Десет години след референдума Брекзит вече не е само въпрос на миналото. Той остава рамката, през която Великобритания трябва да решава какъв тип държава иска да бъде – по-независима, но по-отдалечена от най-близкия си пазар, или по-тясно свързана с Европа, но с по-малко пространство за чиста политическа автономия.
Истинската равносметка е именно там: Брекзит даде контрол, но направи цената на този контрол видима.
